Много босненци, които са станали гаранти за кредити на свои близки, са задължени сега да възстановят дълговете на кредитополучателите, които са станали неплатежоспособни заради световната икономическа криза, засегнала тази балканска страна.

"Приех преди пет години да стана гарант за банков заем на приятел. Не си представях, че животът ми ще стане кошмар", разказва за АФП босненски полицай, пожелал анонимност.

От няколко месеца една трета от месечната му заплата от 600 евро е блокирана от неговия работодател и изплащана по сметката на местна банка, към която неговият приятел Мухарем е престанал да плаща месечните си вноски, когато малката му фирма фалирала заради световната икономическа криза.

"Едно четиричленно семейство има нужда от 800 евро на месец, за да оцелява. Как ще изхранвам сега моята съпруга и двете ми деца", се оплаква полицаят.

"Трябва да възстановя 4000 евро, взети като кредит от Мухарем. Той дори не отговаря на телефонните ми позвънявания", казва полицаят, като се надява, че другите трима души, на които е станал гарант, ще продължат да си връщат заемите.

След войната в Босна /1992-95/, която съсипа националната икономика, банките, повечето от които се контролират от чуждестранни компании, искаха платежоспособен гарант, за да бъдат отпуснати кредити на местното население.

Те се почувстваха така по-добре защитени и избегнаха дългите процедури, за да задължат лошите платци да внасят месечните си вноски.

След като хиляди босненци са подписали тези документи за поръчителство, местните власти предупреждават сега за отраженията на икономическата криза върху длъжниците.

"Гражданите са много задлъжнели. Има опасност да не са в състояние да връщат кредитите си заради икономическата криза, при положение, че можем да очакваме намаляване на заплатите и засилване на безработицата", посочи наскоро в съобщение Централната банка.

През април безработицата засегна близо 40,6 процента от активното население на страната с 3,8 милиона жители, според националната статистическа агенция.

Босненците дължат близо 3,4 милиарда евро на местни банки, от които 3 милиарда са дългосрочни кредити, според данни на Централната банка.

Средният лихвен процент на заемите бе вдигнат от 9,9 процента през 2008 г. на 10,3 процента през 2009 г..

"Ние навлизаме в ситуация на всеобща неплатежоспособност. Мнозинството от босненците няма да бъдат в състояние да продължат да връщат кредитите си", смята икономическият анализатор Светлана Ценич.

Множество босненци, които са били свидетели на комунистическата епоха, завършила с крах на финансовата система, а после с войните в бивша Югославия през 90-те години, изобщо не са върнали кредити, взети в навечерието на конфликта.

"Липсата на опит и наивността станаха причина десетки хиляди хора да станат гаранти за някого", казва Ценич.

Анализаторката критикува също властите, които доскоро не проверяваха дали едно и също лице подписва едновременно няколко договора за поръчителство.

Кредитно бюро LRC - местна неправителствена организация, специализирана по кредитни въпроси, е получила от началото на годината близо 2000 жалби от гаранти срещу длъжници, престанали да плащат вноските си.

"Техният брой е може би още по-голям", посочва Емил Куцкович, представител на тази асоциация.

Източник: БТА