Световната банка (СБ) прогнозира, че преките чуждестранни инвестиции в развиващите се държави ще нараснат с 14%, до 440 млрд. долара, през следващата година, докато световната икономика се възстановява от най-тежката си рецесия от шест десетилетия насам, информира Bloomberg.

Развиващите се икономики, водени от Бразилия, Русия, Китай и Индия (БРИК) все повече ще увеличават инвестициите една в друга, според Мансур Дайлами от СБ.

Индексът MSCI Emerging Markets скача с 32% от началото на годината, след като признаците, че световната икономика е на път да тръгне нагоре примамиха инвеститорите към активи с по-висока доходност. Централните банки инжектираха средства във финансовите си системи, за да облекчат кредитната криза, която доведе до фалита на Lehman Brothers Holdings Inc. миналата година, докато страните от Г-20 поеха ангажимент за трайни действия за слагане на край на рецесията.

Директните инвестиции в развиващите се страни ще паднат с 34% тази година до 385 млрд. долара, в сравнение с 580 млрд. долара през 2008 г., вследствие на избягването на риска породено от световната кредитна криза.

СБ обяви на 22 юни, че световната икономика ще се свие с 2.9% следващата година преди да нарасне с 2% през 2010 г. През март банката беше прогнозирала свиване от 1.7% през 2009 г. и ръст от 2.3% през следващата година.

Бразилия , Русия, Индия и Китай заедно притежават 2.8 трлн. долара резерви в чуждестранна валута или 41% от общите за света, според данни на Bloomberg.

Преките чуждестранни инвестиции между развиващите се страни са нараснали повече от шест пъти до 40 млрд. долара през 2009 г., в сравнение с 6 млрд. долара през 2000 г., по данни на СБ.

Дяловите инвестиции в развиващите се пазари може да нараснат с 27% тази година до 20 млрд. долара, в сравнение с 15.7 млрд. долара миналата година, според Дайлами.

Поскъпването на валутите на развиващите се страни няма да равномерно, тъй като много източноевропейски валути, включително румънската лея, украинската гривна и българския лев, се представят по-слабо, поради високите дефицити по текущата сметка в съответните страни и големите нужди от рефинансиране, смята Дайлами.