По света има много опасно умели лъжци не само от рода на Бърнард Мадоф или Джефри Скилинг. Всъщност, при подходящите (или неподходящите) обстоятелства всички лъжем на дребно.

Според често цитирано проучване от 1996 г. на университета на Вирджиния, водено от психоложката Бела ДеПауло, лъжата е част от човешката същност. ДеПауло и нейни колеги помолили 147 участника на възраст между 18 и 71 в продължение на една седмица да записват в дневник всичките си социални контакти и всички лъжи, които са изрекли по време на тях. Средно всеки от участниците е лъгал по над 10 пъти, а само седем от тях са заявили, че са били напълно честни.

Ако трябва да бъдем честни, през по-голямата част от времето ние просто се опитваме да бъдем учтиви (Когато съпругата попита как е била вечерята, повечето мъже, които знаят кое е добре за тях, казват "Беше вкусно").

Други проучвания показват, че мъжете и жените лъжат с еднаква честота, въпреки че жените са по-склонни да лъжат, за да накарат другите да се почувстват по-добре, докато мъжете имат склонност да лъжат, за да се направят така, че да изглеждат добре в очите на другите. Лъжем по-рядко половинките си, защото сме по-въвлечени в тези връзки, според Джефри Ханкок от Университета Корнел.

Всеки послъгва, а много от нас го правят толкова често, колкото си мият зъбите. Няма сигурен начин да надушите лицемерите, но ето някои полезни съвети за разкриването на лъжците, според сп. Forbes:

Измамното накланяне

Честните хора е по-вероятно да застанат фронтално лице в лице тези, с които разговарят. Лъжците от друга страна "е по-вероятно да не заемат фронтална поза, а често да седят с кръстени ръце и крака в замръзнало положение," казва Джоузеф Бъкли, президент на John E. Reid & Associates, която е провела обучения по водене на интервюта и разпити на повече от 500 000 служители на реда.

Неясни местоимения

За да се дистанцират психологически от лъжата, хората често изпъстрят историите си с местоимения във втори и трето лице като "ти," "ние," и "те."

Натежали ръце

Когато казват истината, хората често правят жестове с ръце в ритъма на своя изказ. Жестовете с ръце подчертават гледни точки или фрази, което е естествена и силна техника, когато те на практика вярват в нещата, които казват. Тези, които не са много сигурни в това, което твърдят, ограничават жестикулациите.

Нервност

Изкусните лъжци не трепват; останалите от нас стават малко нервни. Четирите неща, които евентуално могат да издадат лъжата: играещи очи, по-висок тон на гласа, потене и тежко дишане. Внимавайте обаче, защото не всеки, който не среща погледа ви, е лъжец.

Въпроси от любопитство

Лъжците са по-склонни да помолят въпросите да бъдат повторени и е по-вероятно твърденията им да бъдат предхождани от фрази като, "в интерес на истината" и "ако трябва да съм напълно честен," според Бъкли. Уклончивите отговори на директни въпроси трябва да заострят вниманието ви.

Телефонът

Има нещо свързано с телефона, което изглежда изважда лъжеца в нас. В едноседмично проучване на щатски студенти е установено, че най-популярният проводник на лъжата е телефона (37%), следван от разговорите лице в лице (27%), интернет съобщенията (21%) и електронна поща само 14%.

Разпръснати детайли

Лъжците, основно тези, които са аматьори, може да не са премислили всички детайли на своите истории. Ако подозирате, че ви лъжат, внимателно проучете за подробности. (Не бихте искали човекът да разбере, че сте надушили нещо.)

Големи паузи

Когато някой лъже, времетраенето между думите му често нараства, според проучване от 2002 г. на професор Робин Ликли, от Queen Margaret University в Единбург, Шотландия. Честните хора са подготвени с истината, докато лъжците се опитват да печелят повече време между отделните гледни точки, които излагат, като без съмнение търсят кой подход ще бъде най-убедителен.

Неотзивчивост

Ако изключим продавачите на коли втора употреба, хората по принцип не обичат да лъжат. Това ги кара да се чувстват неудобно. "Честният човек обикновено показва заинтересованост, сдържан е и е прям, докато лъжецът често е заема отбранителна позиция, предпазлив е и по-малко отзивчив," според Бъкли.

Трябва всичко да е точно

Когато честните хора разказват някаква история те могат да осъзнаят в процеса, че са пропуснали някакви подробности и несъзнателно да се върнат, за да запълнят тези пропуски. Те също така могат да осъзнаят, че нещо което са казали преди това, може да не е съвсем точно, да се върнат и да го пояснят допълнително. Лъжците от друга страна се опасяват, че някой може да ги излови в лъжа и с неохота признават подобни обикновени пропуски и недостатъци, според психолога Бела ДеПауло, автор на над десет проучвания свързани с измамата.