В кои сектори, представени на Българска фондова борса (БФБ), можем да очакваме подобряване на резултатите на компаниите до края на годината и в кои евентуално влошаване?

В опит да намери отговор на този въпрос екипът на Profit.bg потърси за коментар няколко пазарни участници.

Повечето от тях се обединяват около мнението, че със стабилизирането на развитите пазари, първо експортноориентираните компании от индустрията би трябвало да отчетат подобрение на финансовите резултати, както и че трудно би могло да се очаква някакво сериозно подобряване.

Много е трудно да се направи прогноза за размера на печалбите на компаниите през следващите няколко месеца по време на световна икономическа криза, смята Марин Костурски, брокер в БенчМарк .

Ако приемем, че ситуацията в САЩ и Европа продължи да се подобрява и не се стигне до катастрофални икономически събития в някои страни, можем да заложим на ръст в печалбите първо на финансовите институции и застрахователните компании у нас. Резултатите на фармацевтичните компании не бяха чак толкова засегнати от кризата, така че се предполага, че там растежът би бил относително константна величина. Всички експортноориентирани дружества от индустрията би трябвало също да повишат размера на продажбите, като се има в предвид, че търговските им партньори са предимно от Европейския съюз. Разбира се, не трябва да забравяме, че след повишаване на печалбите на банките и раздвижване на пазара за недвижими имоти, би трябвало повечето АДСИЦ също да започнат да изплуват и да публикуват в пъти по-добри отчети, смята Костурски.

Сериозни подобрения в резултатите на компаниите не биха могли да се очакват до края на годината, според Димитър Бакалов, Портфолио мениджър в КД Инвестмънтс. В момента е в ход процес на намаляване и оптимизиране на разходите с цел подобряване на финансовия резултат, но за да станем свидетели на тенденциозно добри финансови резултати, трябва да има ръст в продажбите, което ще сигнализира възстановяване на търсенето. Именно поради тази причина Бакалов смята, че трайното подобряване на финансовите резултати ще се усети първо при компаниите, чиято продукция е предназначена главно за износ към развитите пазари, които отчитат временно стабилизиране, а някои от тях дори ръст.

В момента българската икономика е на такъв етап, на който подобряване на резултата означава понижаване на темпа на спад. От тази гледна точка, компаниите от фармацевтичния сектор, както и някои компании от производствения сектор ще покажат прилични резултати. Най-застрашените сектори от влошаване на резултатите към края на 2009 година са строителният и финансовият, според Бакалов.

Ако изобщо има подобряване спрямо първото полугодие, то ще бъде за почти всички публични компании. Естествено някои „зомби-дружества" като Кремиковци, например, няма да попаднат в тази група по обективни причини, е мнението на Гено Тонев, Инвестиционен консултант в УД Юг Маркет Фонд Мениджмънт.

Логично е да се предположи, че компаниите с най-голям спад на приходите през първите шест месеца ще отчетат и най-силно подобрение до края на годината, ако надеждите за бързо излизане от кризата се оправдаят и от чувствителна промяна във фундамента.

Така например, едни от най-пострадалите дружества бяха машиностроителните и следва те да бъдат сред първенците по нарастване на продажбите през следващите четири-пет месеца. Това ще се случи, само ако оживлението в глобалната икономика е толкова реално и в такъв размер, колкото фондовите пазари предполагат, подчертава Тонев.

Друг е въпросът, доколко устойчиво ще бъде едно такова възстановяване в условията на висока безработица и огромни бюджетни дефицити в редица държави, в това число и нашата, ако се вярва на прогнозите на финансовия ни министър.

Така че подобряване, поне временно, следва да се очаква в резултатите на голяма част от публичните дружества, работещи в сектори като машиностроене, застраховане, металургия, металообработване, фармация, застраховане и отчасти строителство.

Естествено ще има и влошаващи се данни, особено за финансовия сектор. Банките вероятно ще заделят повече провизии за необслужвани в срок кредити, а загубите от лоши такива ще нараснат чувствително. Тези цифри обаче няма да бъдат еднакви при всички кредитни институции, предвид качеството на портфейлите им и различната степен на счетоводна изобретателност, имаща за цел да намали процента на проблемните вземания. А такива със сигурност ще има дори при банки, които към настоящия момент изглеждат едва ли не имунизирани срещу бизнес колебания в дейността на клиентите си.

Търговията и отчасти хранително-вкусовата промишленост и съпътстващите я производства са друг сектор, в който Тонев очаква влошаване на резултатите. Доколкото такива дружества са борсово представени, инвеститорите в тях не трябва да се надяват на чудеса. Свиващото се потребление и растящата безработица вероятно ще продължат да дърпат продажбите надолу, като тази тенденция може дори да се ускори с настъпването на зимния сезон.

Ако обаче всички онези трилиони долари, евро, юани, лири, които се изляха в развитите държави се окажат капка в морето от частен дълг, възстановяването на икономиката ни ще трябва да бъде отложено за неопределено време, прогнозира Тонев.

Няколко фактора са определящи за това кои ще са водещите сектори, представени на борсата, при един бъдещ ръст на цените на акциите като най-важният от тях е откъде ще дойде краят на кризата, според Борислав Ников, Член на съвета на директорите на УД Статус Капитал. За да се определи това е необходимо да проследим откъде е дошла тя. За България по-конкретно (като изключим строителството, което отдавна беше надхвърлило нормалните нива) кризата беше внесена отвън по две основни линии: икономическа - силен спад на износа, който удари експортноориентираните компании и финансова - значително ограничаване на кредитирането от страна на банките, съчетано с голямо повишаване на лихвените нива по кредитите (включително и съществуващите такива).

В резултат на това последва свиване на производството, оттам повишаване на нивото на безработицата и това, заедно със завишените разходи по обслужване на кредитите на домакинствата, доведе и до свиване на потреблението, макар и не в такива размери, както в развитите икономики, според Ников.

Пътят към растежа вероятно ще има подобен характер - отминаването на кризата в развитите икономики ще увеличи търсенето там, а от това ще спечелят експортноориентираните компании (разбира се, не всички, тъй като едва ли може да се очаква веднага да започнат инвестиции в машини например).

Компаниите, които работят за вътрешния пазар, вероятно ще усетят излизането от кризата по-късно, тъй като факторите, които свиват вътрешното потребление и инвестициите в страната (безработица и тежест на обслужване на кредитите), едва ли ще се подобрят силно в краткосрочен период.

Друг фактор, който е определящ за един бъдещ ръст са еврофондовете. Решаването на този проблем би помогнало много на компаниите, чиято дейност е силно зависима от усвояването им (такива са пътностроителните компании). Трети фактор са цените на суровините - с първите признаци за излизане от кризата техните цени започнаха да растат доста бързо и това би трябвало да подобри резултатите на добивните и преработвателните компании, смята Ников.

Инфраструктурните компании ще регистрират подобрение в резултатите си до края на годината, смята и Ангел Хаджийски, брокер в ИП Капман.

Коментарите са с аналитичен характер, отразяват личното мнение на участниците и не са препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.