В долината на Нимея /Западна Гърция/, покрита с лозя, изпъстрени с кипариси и маслинови дървета, лозарите споделят безпокойствата си с колегите си от цяла Гърция: климатичните промени заплашват реколтата им, като по този начин се отразяват зле на износа, който се мъчи да отбележи подем.

Гроздоберът трябваше тази година да бъде изтеглен петнадесет дни по-рано в този лозарски район на Пелопонес заради затоплянето и проливните дъждове през последните седмици, които доведоха до поява на загниване върху гроздовете, отбелязва Никос Манесис, експерт по гръцките вина и автор на няколко справочника, включително на Справочник за гръцките вина.

"Реколтата несъмнено няма да бъде така изобилна и няма да благоприятства износа, който буксува въпреки силното подобряване на гръцките вина от няколко години", добавя Манесис, който преподава в Училище по вината в Changins /Швейцария/ и в Университет по технология на виното в Сюз-ла-Рус /Франция/.

Макар Гърция да е сред 20-те най-големи производителки на вино, тя предлага на пазара едва около 3.5 милиона хектолитра вино и изнася само около 10 процента, припомня Нико Манесис.

"След Олимпийските игри през 2004 г. мислехме, че сме готови да покорим света, възползвайки се от добрия имидж на Гърция", припомня от своя страна Янис Параскевопулос, производител от долината на Нимея, получил образование в университета в Бордо /Франция/, който преподава винарство в Атина и Солун.

"Но нищо не стана, това беше един загубен "импулс", тъй като Гърция демонстрира прекален оптимизъм. Все още не съществува национална стратегия за износа, производителите работят всеки поотделно, а рекламните технологии са несъществуващи", отбелязва Параскевопулос.

"Ние не изнасяме, ние пренасяме, тъй като нашите вина са продавани основно на гърци, установили се в чужбина", добавя той.

В същото време гръцките вина са достигнали днес "високо качество, признато от експретите и те са представяни по време на най-значимите международни дегустации. Времето, когато единствените познати гръцки вина бяха Рецините - вина, смесени с борова смола, е отминало", казва Нико Манесис.

"Гърция няма бюро за реклама на вината, достойно да носи това име, способно да се обръща към сомелиерите от цял свят и едва тази година за първи път производителите от цялата страна се обединиха, за да се обърнат към пиар-агенция, натоварена да определи имидж на марката за техните продукти", отбелязва той.

Макар климатичните промени да поставят ново предизвикателство пред лозарите, то несъмнено ще бъде възможно да бъдат адаптирани голяма част от близо 300 лозови сорта, отглеждани в страната, посочва Константинос Бакасиетас, създател на първия "лозов разсадник" в Гърция.

"За да подобрят вината си, производителите започнаха от крайния етап, инвестирайки в ново оборудване за производство на вино и привличайки специалисти по вината, завършили в чужбина, но те малко са пренебрегнали източника - самите лозя", казва този агроном, завършил в Бордо.

"Днес ние произвеждаме лозя, устойчиви на болести, способни да издържат на климатичните промени, но ще са необходими около десет години, за да се обновят гръцките лозя", казва той.

"Гърция има много козове, нейните лозови сортове будят завист и много страни ни молят да им дадем растения. Чили и други страни от Латинска Америка, разполагащи с широки пространства, които желаят да предоставят за лозарство, много искат гръцки лозови сортове", казва той.

"Би било жалко гръцките лозари да оставят гръцкото вино да стане специалитет на Латинска Америка", заключава Бакасиетас.

Източник: БТА