Главният архитект на София Петър Диков обяснява аргументите си да се налага забрана за строителство там, където няма изградена инфраструктура.

Имам познати, които в "престижни" квартали излизат с гумени ботуши на улицата, за да отидат до колата си, после се преобуват и тръгват из града. Защото, ако минат с обувките през калта в "престижния" квартал, после няма да могат да ги използват.

Всички сме свидетели какво става, когато се строи без инфраструктура. Гледате хубави къщи, но всъщност има маса проблеми - без тротоари, без улици, без канал, без улично осветление, хората газят кал. И всеки си задава въпроса - защо се допуска строителство, когато няма инфраструктура.

Сега съм възложил специално да се изследват зоните в София, които или нямат никаква инфраструктура, или е много проблемна, за да вземаме решения за конкретни територии.

А доброто решение оттук нататък е да започнем постепенно да въвеждаме възбрана за строителство в зони, които нямат осигурена инфраструктура.

В периода, когато имаше много сериозен строителен бум, това нямаше как да се спре, защото в общи линии беше основната вълна в икономиката ни. Едно спиране тогава щеше да означава в голяма степен спиране на растежа.

Но сега трябва да се опитаме да извлечем плюсове от кризата и да решим въпроси, които се натрупаха в последните години. Един от тях е изграждането на инфраструктурата.

Как? Трябва да срещнем публичния и частния интерес. Вторият е да се печели от строителство и предприемачеството. Публичният е тези, които си дават парите да живеят или да ходят на работа в тези сгради, да имат не само помещения, а и среда. Защото интересът на всеки гражданин е да се движи по хубав тротоар, да пътува по нормална улица, като си пусне водата, тя да тече нормално, да знае, че от тоалетната тече в канализацията и после в пречиствателната станция.

Предприемачите строят сградата, продават я скъпо, с доста висок процент на печалба. Хората са коректни платци, вземат кредит, плащат си жилището, настаняват се, предприемачът се изтегля от обекта и той остава в калта. И тези, които са го населили, започват да предявяват претенции не към предприемача, а към общината.

А каква е добрата практика? Можем да я видим по на запад от нас. Строи се цялата инфраструктура и когато е готова, съответният предприемач, който иска да строи, дава приспадащата му се част и си плаща и започва да строи, за да си реализира остатъка от печалбата.

Една възбрана за строителство в зони без инфраструктура би могла да изчисти и пазара. В момента той е много хаотичен и голяма част от жилищата, които се предлагат, са в територии, които не са качествени като среда. Затова смятам, че и предприемачите, и строителите ще имат интерес от такава мярка към момента - тя ще очисти пазара от по-некачествения и по-проблемния продукт и ще даде шанс на този строителен продукт, който дава среда, като му запази цената.

Мисля, че това трябва да е позиция и за държавата. Допуснахме в последните 7-8 години група хора да се обогатят уникално много на основата на големи печалби в строителството за сметка на обществото. Защото сега всички ние трябва да инвестираме, за да изградим инфраструктурата. Тук говорим не само за София, а и за други големи градове и за курортите.

Изисквания и сега има в Закона за устройство на територията - когато една територия е в процес на проектиране, има възможност кметът и строителният министър да въвеждат строителни забрани. Ние досега сме го използвали само в жилищни комплекси, когато трябваше да дисциплинираме строителния бум и навлизането във вътрешнокварталните пространства. Така направихме строителни възбрани в Младост и в Студентски град.

Сега обаче е крайно време да направим цялостно проектиране на територии, за да е ясно какво правим, кой го прави, кога го прави и след това да се почват да се строят сгради.

Първата територия, в която вече има решение на съвета да се въведе строителна забрана, е територията около лифтовата станция на Симеоновския лифт. Там от доста години се строи много хаотично и без практически никаква инфраструктура.

След като беше приватизиран лифтът, сега се оказа, че част от построените вече сгради, които са продадени и са с разрешение за ползване, са населени с хора, които нямат физически достъп до имотите си. Защото не е мислено изобщо как ще се развива уличната мрежа. Затова започва цялостното проектиране на този квартал.

Източник: в. 24 часа