През миналата седмица председателят на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке изясни донякъде изходната стратегия на ФЕД от агресивната монетарна политика. Забележителни подобрения се материализираха на финансовите пазари през последните шест месеца, но както е обичайно по време на възстановяване, подобренията в реалната икономика изостават. Пазарният ръст е преходен и не помагат на близо 10-те процента американци, които са без работа, по тази причина реалната икономика е от по-голяма важност.

В края на миналата година ФЕД наду балансовото си число от 800 млрд. долара до около 2 трлн. долара. Това е в основата на много от страховете свързани с инфлацията и слабия долар, които присъстват на пазара днес, коментират от TheStreet.

Простото обяснение на влиянието на баланса на ФЕД върху пазара е следното - когато ФЕД купува ценни книжа, продавачът получава пари, които сега са в системата. Активът от своя страна стои в баланса на ФЕД.

Обикновено ФЕД продава един актив за да купи друг, пазейки натурална паричната маса. Но последната година не е нормална, и, за да се бори с дефлацията, ФЕД създаде нови пари, за да купи активи.

Въпреки че тези пари влизат в системата, това не означава, че автоматично отиват към икономиката. Този кеш попада в ръцете на банката, която е продала активи на ФЕД. За да влезе в икономиката банката трябва да заеме тези пари или директно да ги инвестира.

Голяма част от тези пари, които ФЕД вкара в системата, не успяха да стигнат до реалната икономика. Остават в банките, които просто ги депозират обратно във ФЕД като свръх резерви.

Има разлика между пари в системата и пари в икономиката. Правилният технически термин е монетарна база за пари в системата и парично предлагане М2 за парите в икономиката. Както отбелязахме монетарната база е много голяма, но все още не е преобразувана в М2.

Първоначално имаше 10% ръст в М2, когато процесът започна в края на миналата година, но от тогава измерителят остава непроменен.

Когато М2 започне да се увеличава отново, означава, че банките раздават заеми и/или инвестират. Означава, че икономиката се връща към оздравителни дейности, но също става в момента, когато настоящите ранни страхове за инфлация станат сериозна вероятност.

През 2009 г. балансът на ФЕД поддържа надутия си размер, но състава от активи се промени. ФЕД провеждайки различните си програми запази кеша в системата постоянен основно купувайки ипотечни облигации.

Когато М2 започне да дава знаци за експанзия, ФЕД ще използва временни мерки да удържи ръста. Те ще използват обратни репо операции, като продадат обратно книжа на банките, изкарвайки кеш от системата

Друг инструмент е плащането на лихва на тези свръх резерви, паркирани в момента във ФЕД. Сега тези резерви стоят за сигурност, без да носят почти никакъв доход. Когато дойде време и ФЕД започне да вдига лихвите, ще е по-атрактивно за някои институции да държат безрисково пари и да получат лихви за тези свръх резерви.

Предимството на временните мерки е, че могат да бъдат обърнати бързо, ако икономиката се препъне. Най-вероятно тези временни мерки ще бъдат използвани за определен период от време, вероятно две години, докато ФЕД се убеди, че икономиката е стабилна. Те бавно ще източат по около 200 млрд. долара на година.

За тези които са притеснени че ФЕД ще премахне облекчената си монетарна политика, на последната среща на резерва е дискутирано допълнителна покупка на ипотечни облигации.

А за тези, които се тревожат за инфлацията и долара, то тези тревоги може да са основателни в бъдеще, но докато свръх резервите остават във ФЕД, в системата като част от паричната база, страховете им са твърде ранни. Когато кешът започне да се превръща в М2 и попадне в икономиката тогава ще е времето ФЕД да започне да прилага изходната си стратегия.