Тревогите за господството на долара в глобалната монетарна система не са нови, пише Economist. Но дебата за замяна на долара, който губи 11.5% от стойността си срещу кошница от валути спрямо март 2009 г., изплува наново поради финансовата и икономическа криза в Америка. Китай и Русия, които имат големи резерви, основно в долари, заговориха за преструктурирането им. Индия промени композицията на резервите, като купи 200 тона злато от МВФ.

До сега нищо от това не заплашва долара, особено като се има предвид че рязка смяна на валутата би засегнало страни (като Китай) с огромни резерви деноминирани в долари. Но нов доклад на МВФ показва, че глобалната криза отново разпалва въпросът около закотвянето на световната монетарна система за една валута.

Някой казват, че ролята на Америка като издател на глобалната резервна валута й дава нечестно предимство. САЩ има уникалната способност да взема заеми от чужденци във собствената си валута и печели когато доларът се обезценява. Според оценка Америка е отчела капиталова печалба от около 1 трлн. долара от спада на долара в годините преди кризата.

В определен смисъл, светът е заложник на способността на САЩ да поддържа стойността на долара. Но превъзходството на валутата идва донякъде и защото Китай и други развиващите се страни са избрали да акумулират резерви в долари. Ликвидността на американските финансови пазари и свободата на движение на капитали правят долара атрактивен. Така че част от предимството е заслужено.

Но големи и постоянни излишъци по балансите на страни като Китай означават продължаващо търсене за американски активи, намалявайки нуждата от фискална настройка от двете страни. Това обаче, доведе до натрупването на макроикономически дисбаланси, които много обвиняват за финансовата криза.

Справянето с тези дисбаланси може да започне с търсенето на начини, да се намали трупането на резерви в развиващите се страни. МВФ отчита, че около две трети от тези резерви (4-4.5 трлн. долара) се държат от страните като застраховка от шокове, включително внезапна промяна та капиталните потоци, банкови кризи и т. н. На теория, група страни могат да обединят резерви, така че по-малка сума би била достатъчна. Други алтернативи включват предпазни кредитни линии, като тези на ФЕД с централните банки на Бразилия и Мексико или пък кредитно споразумение с МВФ.

Но какви са алтернативите на долара? Една възможност е система с няколко съревноваващи се резервни валути. С времето еврото и китайският юан (ако стане конвертируем) може да станат конкуренти. Това ще изисква огромна координация на политики на страните. Но при наличието на няколко резервни валути сегашните привилегии на Америка ще са достъпни и за други, което ще осигури стимул за конкуренция за привличане на инвеститори.

Друга алтернатива са издаваните от МВФ Специални права на тираж, квази-валута, която е изискуема спрямо кошница от валути - долара, еврото, британския паунд и йената. Понеже стойността на СПТ зависи от няколко валути, тя има много от предимствата на съставна валутна система. Но дори и МВФ качва че използването на СПТ изглежда съмнително, освен ако системата не се срине.

Най-радикалното решение от всички е нова глобална валута, която може да бъде използвана за международни транзакции и ще се търгува успоредно с местните валути. МВФ заявява, че такава валута може да бъде издавана от нова международна монетарна институция, която да не се влияе от икономическите проблеми на отделните страни. Тази валута може да служи като безрисков глобален актив.

Макар и да звучи радикално, това не е нова идея. Джон Мейнард Кейнс е имал нещо подобно на ум, когато е предложил създаването на Международен клирингов съюз. Тази глобална банка ще издава собствена валута, в която всички търговски операции биха се осъществявали. При липсата на такава банка светът ще трябва да продължи с настоящата система. Така че глобалното превъзходство на долара засега остава, въпреки тревогите относно стойността му.