Американските акции и държавни облигации поевтиняха в петък, след като Пентагонът изпрати още три военни кораба и нов контингент морски пехотинци в Близкия изток – ход, който засили опасенията от продължителен конфликт и задълбочи най-сериозното прекъсване на петролни доставки в съвременната история.

Индексът S&P 500 се понижи с 1,5%. Фючърсите върху Brent поскъпнаха за пета поредна седмица, завършвайки петъчната търговия при 112,19 долара за барел – ръст, който според пазарните участници може да ускори инфлацията и да забави икономическия растеж.

Перспективата за инфлация, подхранвана от войната, накара инвеститорите да ревизират очакванията си за понижение на лихвите по-късно през годината. Данните от фючърсните пазари показват, че част от участниците вече залагат дори на възможност за повишение на лихвите, докато Федералният резерв се опитва да овладее ценовия натиск от поскъпващата енергия.

Доходността по 10-годишните американски държавни облигации – която се покачва при спад в цените им – достигна 4,39%, най-високото ниво от юли насам.

И трите основни борсови индекса отбелязаха четвърта поредна седмица на спад – най-сериозната серия от понижения от турбуленциите около митата през април. Dow Jones Industrial Average приключи сесията с около 1% спад, или приблизително 450 пункта. Nasdaq Composite загуби 2% и вече се доближава до корекция – спад от 10% спрямо последния си връх. S&P 500 е надолу с близо 7% спрямо историческия си максимум.

„Вероятно ще останем в период на слабост известно време“, коментира пред The Wall Street Journal Дейвид Милър, главен инвестиционен директор в Catalyst Funds, добавяйки, че не очаква спадовете да достигнат мащабите от 2022 г., когато лихвите рязко се повишиха.

Въпреки усилията на САЩ и съюзниците им да възстановят движението през Ормузкия проток, анализатори предупреждават, че щетите по инфраструктурата може да отнемат месеци за възстановяване, а част от производствения капацитет може да бъде загубен завинаги. Саудитски представители от петролния сектор прогнозират, че цените могат да надхвърлят 180 долара за барел, ако нарушенията в доставките продължат до края на април.

Цени на това ниво могат да предизвикат рецесия или промени в поведението на потребителите, които да сринат търсенето

Саудитска Арабия прогнозира скок на петрола до 180 долара, ако енергийният шок продължи след април

Това вече променя очакванията за лихвената политика в глобален мащаб. Федералният резерв, Европейската централна банка и Английската централна банка запазиха лихвите без промяна тази седмица, но сигнализираха, че са изправени пред нарастващ риск от нов инфлационен натиск.

Фючърсните пазари показваха в петък около 27% вероятност за поне едно повишение на лихвите до октомври – рязък скок спрямо едва 6% ден по-рано, според данни на CME Group.

Разпродажбите при държавните облигации се задълбочиха. Доходността по двегодишните американски облигации – чувствителна към очакванията за краткосрочната политика на Фед – се повиши до 3,893% от около 3,83% ден по-рано. Във Великобритания доходността по 10-годишните облигации надхвърли 4,95% – най-високото ниво от 2008 г.

„Петролният шок разби надеждите в развитите икономики, че устойчиво високата инфлация ще се нормализира дори при по-разхлабена политика“, пише в доклад Боб Елиът, главен изпълнителен директор на Unlimited Funds.

Индивидуалните инвеститори са изтеглили нетно 3,65 млрд. долара от фондове, инвестиращи в високорискови облигации, за седмицата до 18 март – най-големият седмичен отлив след обявяването на митата в т.нар. „Ден на освобождението“, обявен от Тръмп.