Саудитските петролни власти спешно анализират докъде могат да се покачат цените на петрола, ако войната с Иран и прекъсванията в доставките не приключат скоро – и изводите не са обнадеждаващи.

Базовият сценарий, според представители на най-големия производител в Персийския залив, е цените да надхвърлят 180 долара за барел, ако смущенията продължат до края на април, пише The Wall Street Journal, позовавайки се на разговори с представители на индустрията.

Подобни нива изглеждат изгодни за държава, силно зависима от приходите от петрол, но будят сериозни притеснения. Толкова високи цени могат да принудят потребителите да намалят трайно потреблението си или да предизвикат рецесия, която също ще удари търсенето. Освен това съществува риск Саудитска Арабия да бъде възприета като печеливша страна в конфликт, който не е започнала.

„Саудитска Арабия по принцип не харесва прекалено бързото поскъпване на петрола, защото това създава дългосрочна нестабилност на пазара“, коментира пред WSJ анализаторът Умер Карим. „Идеалният сценарий за саудитците е умерено покачване на цените при запазен пазарен дял.“

Ескалация и ценови натиск

Атаките срещу енергийна инфраструктура тази седмица тласнаха цените нагоре. В отговор на израелския удар по газовото находище „Южен Парс“, Иран атакува съоръжения в катарския енергиен хъб Рас Лафан и други обекти в региона, включително саудитски съоръжения в Янбу на Червено море.

Иран продължи и атаките срещу търговски кораби в Персийския залив, което практически блокира Ормузкия проток – ключов маршрут за около 20% от световния петролен износ.

Цената на Brent достигна до 119 долара за барел, преди да се понижи. За сравнение, историческият максимум от 2008 г. е 146,08 долара.

Според анализатори от Wood Mackenzie, цена от 200 долара за барел през 2026 г. „не е извън възможното“.

Натиск върху пазарите и клиентите

Фючърсите върху суровия петрол от Оман – важен ориентир за цените в Близкия изток – преминаха над 166 долара за барел.

Някои клиенти на Саудитска Арабия вече се колебаят дали да използват този бенчмарк заради високата му волатилност, въпреки че Aramco настоява, че той отразява реалната пазарна ситуация.

От началото на конфликта на 28 февруари цените на петрола са нараснали с около 50%.

Трейдърите също залагат на по-високи цени, макар много от прогнозите да остават под най-негативния сценарий на Aramco. Най-популярни са залозите за нива от 130, 140 и 150 долара за барел през следващия месец.

Все пак съществуват фактори, които могат да ограничат ръста – включително деескалация на конфликта или допълнителни доставки от санкционирани страни като Русия. Възможен е и спад в търсенето, макар това често да върви ръка за ръка с рецесия.

„Унищожаване на търсенето“

Производителите следят внимателно до каква степен високите цени ще доведат до т.нар. „унищожаване на търсенето“ – моментът, в който потребителите започват да ограничават потреблението.

Около 150 долара за Brent е нивото, при което всички започват сериозно да преосмислят разходите си. При такива цени:

• потребителите може да започнат да използват по-малко автомобили

• да работят повече дистанционно

• да ограничат пътуванията

Компаниите също могат да намалят производството, ако разходите станат нерентабилни.

По-важна за домакинствата е цената на горивата. По-високите цени на горивата действат като данък върху потребителите и бизнеса. Домакинствата харчат повече за енергия и по-малко за всичко останало.

Глобални ефекти

Най-силен ефект върху търсенето вероятно ще има в енергийно зависими региони като Европа и Азия, където цените на горивата вече растат рязко.

Саудитски анализатори разглеждат и сценарий, при който високите разходи за енергия отслабват валутите на Европа, Япония и Южна Корея, засилват инфлацията и лихвите и в крайна сметка забавят икономиките им.

Анализаторите предупреждават, че при продължителен ръст на цените ефектът ще се усети и в САЩ, въпреки че страната е сред най-големите производители на петрол.

Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл заяви, че устойчиво високите цени на енергията ще увеличат инфлационния натиск и ще забавят икономическия растеж.

„Нетният ефект от петролния шок ще бъде натиск надолу върху потреблението и заетостта и нагоре върху инфлацията“, подчерта той.