Застраховката винаги изглежда скъпа – докато не ви потрябва.

Когато става дума за защита на инвестиционния портфейл, облигациите осигуряват буфер по време на дълбоки рецесии, а златото помага при рязко ускоряване на инфлацията. Много инвеститори притежават едното или и двете.

Но вероятно без да осъзнават са оставили да изтече своята „застраховка“ срещу енергийна криза, пише анализаторът Спенсър Джакаб за The Wall Street Journal.

Това важи за всички освен онези инвеститори, които са имали късмета или прозорливостта да натрупат акции на петролни и газови компании още когато конфликтът с Иран беше само война на думи.

Останалите вероятно имат минимална експозиция към енергийния сектор – освен чрез широки фондове, следващи борсови индекси. А в нито една криза в Близкия изток този вид експозиция не е осигурявала толкова слаб буфер, както днес.

Инвеститор, който просто държи пасивен портфейл като S&P 500, по време на разпродажбите през 1973 г., 1980 г. или 1990 г. също би понесъл временни загуби – но те щяха да бъдат по-големи без енергийния компонент в индекса. Днес този компонент е сведен до съвсем малка част.

През 1980 г., когато Иранската революция парализира износа на страната, почти 30% от стойността на S&P 500 се състои от енергийни акции, посочва Джакаб.

Това е рязък ръст спрямо около 7% преди арабското петролно ембарго от 1973 г. Осем от десетте най-големи компании в индекса тогава са били от енергийния сектор.

Секторът все още е представлявал около 13% от индекса през 1990 г., когато Ирак нахлу в Кувейт и цените на петрола отново скочиха. Само преди 13 години Exxon Mobil беше най-ценната компания в САЩ.

В началото на тази година обаче петролният гигант представлява едва около 1% от индекса. Всички енергийни компании взети заедно са около 3% – по-малко от половината от теглото на една единствена компания като Nvidia.

Инвеститорите, обсебени от технологичните акции, до голяма степен игнорират изкопаемите горива. Но това не е единствената причина. Свиването на сектора отразява години на нестабилна печалба и на връщане на огромни суми към акционерите, тъй като компаниите не намираха достатъчно добри възможности за реинвестиране, посочва Джакаб.

Застраховките обикновено не са нещо, което хората включват и изключват според момента, а Иран е потенциална геополитическа гореща точка от много години. Така че би ли си струвало инвеститорите да държат по-голям дял енергийни акции през цялото време, „за всеки случай“?

Според Джакаб - вероятно не.

Портфейл, в който една пета от средствата са инвестирани в индекса S&P 500 Energy, а останалата част – в широкия индекс S&P 500, е донесъл приблизително с 10% по-ниска доходност през десетилетието до февруари в сравнение с такъв, който просто следва индекса.

Ако конфликтът с Иран доведе до достатъчно дълбок мечи пазар и енергийните акции поскъпнат достатъчно, тогава платената „застрахователна премия“ може да изглежда като изгодна сделка. Но това предполага и че инвеститорът ще знае кога да продаде.

„Лошата новина е, че пазарната разпродажба, породена от тази криза, може да бъде сериозна. Добрата новина е, че мечият пазар не е като пожар или наводнение, които разрушават дома ви. Портфейлите се възстановяват – ако им се даде време“, пише Джакаб.

За инвеститорите, които могат да понесат подобна волатилност, поддържането на минимална „застраховка“ в портфейла – включително чрез активи като злато, облигации, кеш или по-нови буферни фондове – в дългосрочен план оставя повече средства за растеж.

Цените на петрола отново скочиха през нощта, като сортът Brent за кратко премина границата от 100 долара за барел, само ден след координираното освобождаване на извънредни петролни резерви от няколко държави. Въпреки този дух на международно сътрудничество администрацията на Доналд Тръмп обяви търговски разследвания, които могат да доведат до нови мита срещу европейски и азиатски търговски партньори, след като настоящите временни мита изтекат. Фючърсите подсказват, че американските акции са на път да започнат сесията с нов спад.