Концепцията за трендовите движения на валутните пазари е основополагаща за всеки технически анализ. Всички инструменти за извличане на информация от графиките (нива на съпротива и подкрепа, фигури, пълзящи средни, и др.) се използват с главна цел за установяване и измерване на тренда, за да може да се извлече максимална полза от съответното движение. Често използвани изрази от валутни трейдъри са „винаги търгувай с тренда", „трендът е твой приятел", „никога не се опъвай срещу тренда" и прочие. Затова е важно да се познава и правилно да се формира тази основополагаща част на техническия анализ.

В най-общ смисъл трендът е посоката на движение на пазарните котировки. Но естествено, за да се максимизират печалбите е нужно това понятие да бъде по-прецизно. В допълнение към това е ясно, че движенията на валутните двойки не се движат по конкретна линия или посока. Най-често пазарните реакции се формират от множество зиг-загообразни движения. Затова е нужно да се дефинира по-общо, стабилно движение на базата на дъната и върховете на тези зиг-заци. Ако тези върхове и дъна са във възходяща посока, то тогава се наблюдава възходящ тренд и респективно ако всяко дъно е с по-ниска стойност се формира низходяща тенденция. Конкретното определение за възходящ тренд е - серия от последователни върхове и дъна като всяко следваща част от графиката е с по-висока стойност (котировките при връх 2 са по-високи от тези при връх 1 и дъно 2 е с по-висока стойност от дъно 1). Респективно за низходящ тренд е характерна обратната дефиниция - всяко следващо е с по-ниска котировка от предходното и всеки връх е с по-ниска стойност от предхождащият го. Не трябва да се приема, че котировките на валутните двойки винаги се движат в низходяща или възходяща посока.

Често след като едно движение е изчерпано следва т.нар. консолидационна зона. Това ще рече, че за определен времеви интервал котировките остават да се движат в тесни граници. Тогава се формира т.нар. търговски рейндж. Тогава силите на търсене и предлагане на съответната валутна двойка се намират за определен период в относителен баланс. В зависимост от посоката на тренда всеки трейдър взима решение за откриване на дълга позиция (възходящ тренд), къса (при низходящ) или да остане извън пазара (в случай, че се формира тесен рейндж на търговия).

В зависимост от времето, за което е валиден един тренд той може да бъде дългосрочен (major - според теорията на Дау за технически анализ този тренд е валиден за повече от година), междинен (преходен - intermediate - валиден от месец до няколко месеца) и краткосрочен - всички краткотрайни движения формиране за по-кратък период от 1 месец. Важно за успеха на търговската стратегия е да се набелязват правилно посоките на главните трендове и съответните корекции.

Трябва да се има в предвид, че колкото по-дългосрочен е един тренд толкова по-трудно ще бъде пречупен. Тоест формирането и запазването на една посока на движение на една валутна двойка може да даде множество сигнали и възможности за извличане на печалба. Прибързаното приемане на краткосрочен сигнал в обратна посока и приемането, че се формира нов дългосрочен тренд често може да доведе до натрупване на загуби при потвърждаване на дългосрочната посока.

В утрешната статия очаквайте практически насоки за формиране, построяване и използване на трендовите движения на валутния пазар.

Александър Николов, Head of Trading & Analysis, City Capital Ltd.