За закона на Парето са чували всички. И ако още не се сещате, става дума за принципа 80/20 или закона за дисбаланса.

Историята е следната: преди около 100 години Вилфредо Парето- италиански икономист, установява, че 20% от домакинствата в Италия (според някои в Англия) получава 80% от доходите. Той повтаря наблюдението си и в други страни и получава същия резултат, макар че логична причина няма.

Реално на закономерността, установена от Парето, се обръща внимание по-късно, благодарение на Джоузеф Джуран и Ричард Кох, които пренасят принципа в по-широка сфера. В резултат се ражда законът за дисбаланса, а именно 20% от усилия дават 80% от резултата и обратно 80% от усилията създават едва 20% от резултата.

Затова именно в него решихме да потърсим отговор защо голяма част от хората, които полагат огромни усилия в работата си, или иначе казано работохолиците, рядко жънат логичния на пръв поглед резултат- да постигнат максималната печалба от труда си и един ден да се събудят милионери.

Законът на Парето всъщност е един ужасен закон. По данни на Римския клуб един златен милиард означава относителна нищета за останалите 5 млрд. от човечеството Също от него следва, че две-трети от бизнес инициативите умират още на първата година.

Законът на Парето работи и във вашия живот: носите 20% от дрехите си през 80% от времето, получавате 20% съществена информация от 80% от четеното, от осемчасовият ви работен ден има два часа, които са най-ефективни. И по същата логика- 80% от къртовския ви труд отива напразно и никога няма да ви донесе първия милион. Но законът на Парето може да бъде обърнат и във ваша полза и ако не да ви донесе милион, то поне да улесни живота ви.

На първо място- значимите фактори, които водят към целта, а в случая имаме предвид максимална облага от собствения труд, са малко. Обикновено само единични действия водят до важни резултати (например да спечелите от тотото), докато останалите (какво сте работили до печалбата, в случая) са просо тривиално множество.

Извън шегата с тотото, това означава, че спешната работа, ежедневните ви задачи с резултат в настоящето е просто тривиално усилие с 20% полза за бъдещето. Действията ви с перспектива са едва 20%, но именно те ще създадат 80% от бъдещия ви резултат. Така че не изпускайте от фокус именно тези 20%.

Следва и второто следствие- по-голямата част от усилията не дават очакваните резултати и голяма част от действията ни са само загуба на време, които с нищо не допринасят за желания резултат. Откъдето следва да „филтрирате" действията си, които влияят в правилна посока, и тези, които просто съществуват.

Третото и най-лесно следствие е че, ако имате идея, единственото, което ви трябва да знаете е дали тя работи или не.

В единия случай следва да я промените така, че тя да заработи, а това изисква да се учите от грешките си. В другия- да поддържате статуквото, докато идеята престане да работи.