Кой ще изплаща днешния национален дълг утре и занапред? До колко по-силните държави ще проявят финансова солидарност към по-слабите си съседи?

Тези въпроси преследват като призраци финансовите пазари вече повече от година, откакто светът взе колективното решение да пребори кризата чрез огромно увеличение на държавните задължения, пише Дейвид Марш в MarketWatch.

Нова притеснителна тенденция вече сериозно засяга доверието в платежоспособността на правителствата. Шоковите вълни не идват обаче от Запада, където публичните дефицити са нараснали най-много, а от екзотичните части на Близкия Изток.

В много случаи, попаднали в новините, държавни инвестиционни фондове и други инвеститори от тези територии са се изявявали като източник на подкрепа и помощници на изпадналите в затруднение правителства и компании от старите индустриални държави. Сега нещата се обръщат. Богатите на петрол и финанси земи дадоха и първата сериозна държавна жертва на ерата на кредитната криза.

Проблемите със задълженията на държавната инвестиционна компания Dubai World и подразделението й за недвижими имоти Nakheel разтърси финансовите пазари.

Според някои наблюдатели управниците на Дубай могат да бъдат обвинени в голяма некомпетентност. Огромното подценяване на особеностите на пазара беше разкрито. Други виждат това като кулминация на борбата в рамките на Обединените Арабски Емирства между иновативния Дубай и проспериращата ултра-консервативна сестра Абу Даби.

Каквато и да е причината, молбата за отсрочка на плащането на задълженията на Dubai World показва проблемите на световната икономика. Правителствата и централните банки в световен мащаб се борят с огромни задължения .

В много отношение това е състезание с времето. Рано или късно, инвеститорите ще изискват по-високи лихви по държавните ценни книжа, което ще отразява страховете от инфлация или неплатежоспособност, или и двете. Ако условията на капиталовите пазари се затегнат, когато икономическото възстановяване все още не е устойчиво, тогава спираловидното движение надолу е почти неизбежно.

В добавка централните банки и финансовите регулатори трябва да ускорят действията си по отношение на реформирането и интернационализирането на структурите за надзор и регулация. В противен случай се рискува спукването на нови балони преди да са преодолени последствията от последния. Ако избухне втора банкова криза преди бъдат въведени нови процеси, които да направят капиталовите пазари по-сигурно място, тогава ще видим повторение на 2007-08 г., като този път ще има доста по-малко финансови и фискални средства за противопоставяне.

Пример за последиците за капиталовия пазар от тази борба с времето е Германия.

Като се има предвид нарастващия публичен дълг на Германия, централната банка и правителството са все по-обединени в желанието си да се възползват по възможно най-добрия начин от високия кредитен рейтинг на страната и да осигурят финансиране при възможно най-добрите условия. Те отхвърлят напълно идеята да покажат солидарност с останалите страни членки на Еврозоната в използването на средства като издаването общи европейски облигации.

Вместо това виждаме нарастваща конкуренция в Еврозоната за предлагане на най-добри условия за кредити. Германия не желае да разпъне фискалния си чадър над страни с дефицит като Гърция, Ирландия или Испания.

В емирствата в Персийския залив обаче е по-вероятно задълженията на парвенюто Дубай в крайна сметка да бъдат поети при определени болезнени условия от неговата сестра Абу Даби. Не забравяйте, че ОАЕ е един политически съюз. Емирът на Дубай Шейх Мохамед, е също и министър-председател на ОАЕ.

Разпорежданията на канцлера Ангела Меркел обаче не са в сила в Атина, Мадрид или Лисабон. Проблемът с Европейският паричен съюз е, че неговите страни членки обединяват паричните си средства, но запазват политически суверенитет в много отношения.

Светът в момента гледа със страх към проблемите на Дубай. Истинските проблеми обаче може би ще се появят за в бъдеще на Стария континент.