През 2009 г. се наблюдава противоположно движение на индекса на скритата икономика и неговите компоненти при бизнеса и населението. Докато при бизнеса индексът показва общ спад на скритата икономика спрямо предходни години, при населението се наблюдава покачване. Това посочи Руслан Стфанов, координатор Икономическа програма към Цeнтъра за изследване на демокрацията (ЦИД), по време на представянето на последните данни на Индекса на скритата икономика за 2009 г., който има седем годишна история. Да припомним, че по-рано днес се проведе кръгла маса по въпросите на скритата икономика в страната, организирана от ЦИД и фондация Фридрих Еберт.

Противоречивата динамика се обяснява с ефекта на кризата и предприетите от правителството мерки за противодействие на скритата икономика през втората половина на 2009 г., отчитат от института.

От една страна мерките са насочени предимно върху скритите обороти на бизнеса. От друга страна, в краткосрочна перспектива ефектът на кризата е противоположен при населението и бизнеса, като води до повишаване на укриване на обороти и заетост при населението и намаляване на скритата икономика при бизнеса - преминаване от формалната към скритата икономика е свързано с много по-малко разходи за населението, отколкото за бизнеса, уточняват от ЦИД.

Четири основни извода правят от института от динамиката на Индекса и неговите компоненти за 2009 г. На първо място - наблюдава се нарастване на „сивотата" на трудовите отношения при населението. Делът на неактивните и обезкуражени българи (не търсят активно работа или не декларират трудовите си отношения) остава много висок на трудовия пазар - над 1/3 от активното население. От ЦИД констатират, че ако им бъде осигурена официална заетост, това би донесло над 11 млрд. лв. допълнителен официален трудов доход.

Второ - спад в скритите обороти, особено в сферата на внос - износ и „източване" на ДДС. Индексът, следящ „източването" на ДДС бележи двоен спад.

Трето - трайна и устойчива тенденция за увеличаване дела на наетите с официално сключени договори. За последните седем години делът на хората, които работят с официални договори е нараснал от 21.2% на 46.9 на сто. Около 6% от работещите нямата сключен официално договор.

Четвърто - устойчив висок дял на сключените договори със „скрити" клаузи - минимално официално възнаграждение и допълнително изплащани суми „на ръка". Най-малко всеки десети работещ получава допълнително, недекларирано възнаграждение.

По отношение на компонента население в индекса и отчитането на ръст на скритата заетост и обороти, Руслан Стефанов коментира, че в моменти, особено на криза, тази част от заетите в скритата икономика са и социално незащитени.

През последните 3 години в публичното пространство както от правителството, така и от неправителствени и стопански организации са предлагани повече от 250 мерки за борба със скритата икономика, сочат данните на института.

По тяхна информация в по-голямата си част мерките се стремят да възпрепятстват и разкриват нарушителите, а едва 10% от тях адресират липсата на ефективност в контролната и административна система.

Според центъра на мерките прилагани и предлагани в исторически план липсват - оценка и подбор, подкрепа от необходимите строги административни мерки и мерки повишаващи ефективността на контролната система, оценка разходи - ползи, единна система.

От ЦИД предлагат няколко сфери, към които правителството да насочи усилията си през 2010 г. На първо място е поставено повишаване на контрола в най-рисковите области като приходите от ДДС и акцизи.

Кабинетът е добре да подобри ефективността на контролната система, като в момента тя наказва масово леки провинения.

Правителството трябва и да подобри управлението на системата за обществени поръчки и държавни активи - делът на поръчките с нарушения остава огромен (над 70%), докато достъпът до обжалването им - затворен и в подкрепа на държавната администрация.

Това, което предлагат още от института е правителството да допринесе за трайна промяна на съотношението разходи - ползи от скритата икономика за бизнеса и населението.