Повечето имена, оставили отпечатъка си върху първото десетилетие на новия век, не присъстваха в прогнозите на пророците - напр. Осама бин Ладен, Джордж Буш или Барак Обама. В предсказанията от 1999 има доста бели петна, пише Ди Велт, цитирана от БГНЕС.

Възходът на Китай и краят на Г-8? За това и дума не става в прогнозите от миналия век. Същото важи и за Гугъл, Уикипедия и социалните мрежи. А кой би сметнал за възможен факта, че през XXI век на власт в Германия ще се върне онази политическа констелация, с която Хелмут Кол управлява страната цели 16 години - ХДС/ХСС и СвДП. Само че не как да е, а с жена канцлер и външен министър с хомосексуална ориентация. Нещо също толкова неочаквано и немислимо през 1999 година, колкото и избора на чернокож президент в САЩ.

Преди десет години се говореше за Били Джой и книгата му "Защо бъдещето не се нуждае от нас". Създателят на софтуерната фирма Сън Майкросистемс разснява тогава, че напредъкът в развитието на роботи и изкуствена интелигентност, генетиката и нанотехниката могат до 30 години да причинят изчезването на човечеството. Днес Сън Майкросистемс е пред сливане с друга фирма, а Били Джой - почти забравен.

Компютри на цената на хартия?

Друга доста разпространена теория от миналия век е Законът на Мур. Гордън Мур, съосновател на Интел, твърди, че мощността на процесорите ще се удвоява на всеки 18 месеца. Това означавало, че през 2020 година техниката ще опре до границите си. Тогава компютрите щели да бъдат също толкова евтини, колкото хартията.

През 90-те години на миналия век се смята, че най-важният напредък ще бъде отбелязан в сферата на биотехнологията. До пет максимум десет години щял да бъде създаден първият черен дроб от стволови клетки, а до 50 години "всеки орган можел да се създаде с помощта им". С други думи можело да се постигне потенциално безсмъртие. Проблемът на така създалата се ситуация би бил остаряването на мозъка. Ако на човечеството му се удаде спирането на този процес, "обществото щяло да се управлява от бедни на идеи старци и да стагнира".

Германските фармацевти също си имат прогнози. През 1999 година федералното министерство за изследванията и технологиите дава поръчка за прогноза в сферата на здравеопазването. Някои от резултатите на последвалия доклад - най-рано през 2005 и най-късно през 2018 година ще се намери лек за следните болести - СПИН, Алцхаймер, Паркинсон и алкохолизъм. Засега изгледи за успех няма, ето защо учените май трябва да побързат.

Прогнозите често вредят

Като направим равносметка на прогнозите, стигаме до извода, че проблемът на футурологията е следният - историята се определя преди всичко от възникването на изключително неочаквани събития. Ето защо прогнозите на експертите често са без стойност и дори вредни. Това е тезата на Насим Талеб, описана в книгата му "Черният лебед".

Същото твърдение се среща и на страниците на списание Шпигел през 1999 година. В него Клаус Франке твърди: "Футурологията отдавна капитулира пред задачата да направи горе-долу надеждни прогнози. Нито интернет, нито озоновата дупка, нито лудата крава или пък мобилния телефон, достъпен за всекиго, бяха предсказани от учените. Със сигурност можем само да твърдим, че следващата борсова криза ще ни изненада като гръм от ясно небе."