След положителната оценка на Конвергентната програма, България продължава да гледа към ERM ІІ, заяви вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков след работната закуска на финансовите министри от групата на Европейската народна партия в събота. Още след излизането на оценката в петък той продължи да лобира за приемането на страната в поредица от срещи със свои колеги в рамките на заседанието на ЕКОФИН, информират от Министерството на финансите.

„Вече съм информирал почти всички колеги да са спокойни за това, което става в България. След положителната оценка от ЕК минаваме на съвсем друг етап на разговорите. Преди това обаче е важно през май да пристигнат представителите на Европейската комисия и да ги убедим, че предприемаме необходимите мерки", коментира още финансовият министър.

„Кандидатстването за ERM ІІ е решение на българското правителство. Еврозоната не е „затворен магазин" и всички държави от Европейския съюз, които имат желание да се присъединят могат да го направят, ако покриват критериите", заяви Жан Клод Юнкер, председател на Еврогрупата и премиер на Люксембург след работната закуска." София трябва да вземе решение дали да подаде документи за „чакалнята" на Еврозоната. Не бих могъл да съветвам правителствата, никога не съм го правил. Българският премиер добре знае, че аз съм убеден, че България е на правилния път, но решението за влизане в ERM ІІ си е негово", каза той в отговор на журналистически въпрос.

В рамките на работната закуска министрите са обсъждали и резултатите от научно изследване, поръчано от Европейската комисия и ЕКОФИН на професора от Харвард Алберто Алесиньо. Темата на изследването е „Как се излиза от финансови кризи?".

Изследването, което обхваща последните 25 години, е имало за цел да проучи дали да се води рестриктивна финансова политика или да се води по-лека финансова политика от гледна точка на увеличаване на данъци. В изказването си за това какво са правили правителствата не само в Европа, но и в целия свят по време на кризи, пред финансовите министри от ЕКОФИН, проф. Алесиньо е посочил, че успешното излизане от криза за държави, в които икономиката е тръгнала по-бързо от средното, в 70% от случаите са били с рестриктивна фискална политика.

Те са съкращавали разходи, а не са вдигали данъци. В 2/3 от случаите е установено, че рестриктивната фискална политика води до растеж след кризата. Това е била и основната тема на разговор на работната закуска на финансовите министри от Европейската народна партия. Жан-Клод Юнкер, премиер на Люксембург и председател на Еврогрупата, е потвърдил резултатите от изследването, като се е позовал на дългогодишния си политически опит.

Втората тема на разговор по време на закуската е била: кой печели изборите според това кой каква фискална политика провежда. За почти всеобща изненада на присъстващите, правителствата, които са водили рестриктивна фискална политика, с малки изключения печелят следващите избори.

Дискусия е имало и около темата дали ако една държава е в криза, правителството трябва да води дясна политика и каква е цената на тази дясна политика. „Според това научно изследване се оказва, че цената не е толкова голяма, колкото ние си мислим", коментира министър Дянков и допълни, че има едно „ако", което е било особен предмет на размисъл.

Според проф. Алесиньо има разлика между нови демокрации и по-старите добре работещи демокрации. В по-старите електоратът разбирал, че рестриктивната фискална политика е нужна, така че те „награждават" един вид правителствата, които са достатъчно смели, за да водят такава политика и те обикновено печелят и следващите избори.

В новите демокрации имало повече популизъм и в над 50% от случаите, правителствата, които водят рестриктивна фискална политика губят следващите избори. „За нас остава въпросът дали сме вече развита демокрация или сме нова", коментира финансовият министър.

Третата тема на разговора е била свързана с обсъждане на казуса дали е необходимо делегиране на фискална политика към Европейската комисия, така, както е делегирана монетарната политика. „Изследването е посочило категоричен отговор - не", каза министър Дянков.

От икономическа гледна точка отговорът е не, защото държавите са на различно ниво на развитие. Това означава, че на някои икономики им трябва по-високо ниво на преразпределение на БВП, на други по-малко, обяснил професорът от Харвард. „Колкото по-ниско е развита икономиката, толкова по-малко преразпределение е полезно за нея", обясни финансовият министър Дянков. Той допълни, че в държави като България трябва да има по-малко преразпределение, а богати държави като Швеция могат да си позволят по-голямо. „По тази причина фискалната политика трябва да си остане национална задача и ще остане такава за дълго време", допълни той.

Друга основна тема на дискусиите на министрите от ЕКОФИН е свързана с пенсионната реформа. „Това е темата, която от гледна точка на публичните финанси доминира всички разговори извън Гърция", каза финансовият министър. Според Симеон Дянков тя засега почти всички страни от Стария континент.

Холандия е пред промяна на пенсионното си законодателство и от 1 юни вдига възрастта за пенсиониране от 65 на 67 г. за всички, стана ясно по време на форума в Мадрид. И във Франция също се водят подобни дебати. „Този тип реформа ще се осъществи и в България на някакъв етап. Както всички финансови министри са заявили, че тази тема не може да се забавя много във времето и от гледна точка на публичните финанси положението става все по-трудно", каза министър Дянков.

В следващия или в по-следващия ЕКОФИН пенсионната реформа ще бъде самостоятелна точка от дневния ред на министрите, за да се търси цялостна стратегия на европейско ниво за решаване на проблема. Вероятно темата ще стане точка от стратегията „Европа 2020".

Друга тема на разговорите в Мадрид беше темата за надзора. В момента Европейската комисия подготвя директива, която подготвя преминаването към единен финансов надзор. „Единният надзор означава Европейската централна банка да има повече правомощия не само върху банковия сектор, но и върху застрахователния сектор, инвестиционните фондове, рейтинговите агенции и др.", обясни министър Дянков. Той уточни, че вече 7-8 държави членки на ЕС са въвели единния надзор.