Пиарите на президента Обама се позовават на данни от резултатите за търсенията в интернет по иска срещу Goldman Sachs, призовавайки за „промяна на Wallstreet". Дали играта по правилата ще помогне на банката, когато са намесени и политически страсти, и удар върху имиджа, се пита в коментар на Ведомости.

Котировките на инвестиционната банка скочиха още вчера, след понижението в резултат на обвиненията в измама от американския регулатор SEC. Подкрепа оказа и разнобоят сред самите членове на комисията по ценни книжа при гласуването - републиканците се обявиха срещу иска.

Вчера се разбра също така, че печалбата на Goldman Sachs за изтеклото тримесечие надвиши прогнозите. Наистина, към хора на SEC се включиха и от AIG, но от инвестиционната банка са твърдо убедени, че сделките им са юридически подковани, а при неблагоприятен развой на събитията институцията разполага с достатъчно ресурс, че да плати глобата.

Смело, но грозно

Още един от най-агресивните и успешни играчи на Уолстрийт може да излезе от това приключение опетнен. Има две причини - реноме и политика. От една страна е делото за борба с регулатора за свободен пазар. Да се отстоява възможността да разполагаш със средствата си, както сметнеш за добре, да скъсяваш или удължаваш активи - все пак борсата е занимание на доброволни начала. Или спор за легитимността на генерираните приходи, благодарение на разработени със собствени усилия компютърни програми, известни като търговски роботи. За правото самостоятелно да определяш неприлични по размер бонуси на служителите, в края на краищата.

Друго дело е насочено към новинарските заглавия от серията „Клиентите на Goldman Sachs - жертви или глупци". Кой не би искал да се измъкне от подобна алтернатива? Към бизнес рисковете в годишния отчет на банката явно се прибави и рискът от неблагоприятно покритие на събития. Генералният директор Лойд Бланкфейн използва в общо писмо с президента Хари Кон към годишното събрание на акционерите думата „клиент" 56 пъти, спрямо миналогодишните 17, по изчисление на WSJ - обясниха, че не е играно умишлено срещу свои клиенти.

Днес от Goldman Sachs се опитват да обяснят, че на пазара винаги има две страни - едната, която залага за ръст в стойността на актива и другата, която съответно играе срещу цената. И ако силно развитата по отношение на дериватни инструменти германска банка IKB очаква бъдещ ръст в сектора на недвижимите имоти, то кой би могъл да му попречи в случая. Хедж-фондът Paulson & Co. рискува, опита се да спечели от спада и в случая се получи.

Ако фондът, чрез посредничеството на Goldman Sachs, е и препоръчал на някои от дружествата на ACA Capital Management някои инструменти за създаване на CDO за IKB - но стига! Ние с Вас отдавна не сме деца - горе долу това бе посланието в коментарите на банката.

Инвеститорът Джон Поулсън или Лойд Бланкфейн не носят лична вина за срива на пазара на недвижимите имоти и ипотечните ценни книжа.

Голямата игра

В колонка за New York Times икономистът Пол Кругман не се стеснява във възраженията си да изразява мисли за това, че съучастието във формиране на инструмент, който очевидно е щял да се обезцени, е грабеж.

Да де, но претенциите към Goldman Sachs са за премълчаната роля на фонда на Поулсън при представянето на инструмента. Не фалшивите договори, нито подставени фирми.

Подобни претенции от SEC се готвят да повдигнат и към други големи банки. По неофициални данни това могат да се окажат Deutsche Bank, UBS и Merrill Lynch.

Това е само една статия на Кругман в Nytimes.com, която събра твърде много одобрителни коментари.

А при търсене в Google по ключови думи „Goldman Sachs SEC" излиза реклама на политическата кампания на самия президент Обама. Както установиха журналистите от Bloomberg, на подобно запитване се появявало платена връзка от Organizing for America, представляваща официално интересите на президента и призивът „Помогни да променим Уолстрийт"*.

На Барак Обама не му е лесно срещу републиканците с прокарването на пакета реформи във финансовия сектор. Инвестиционните банки, според обвинителите, са основните виновници за кризата, чиито последици ще се усещат още дълги години. Но, получили държавни субсидии, финансистите твърде бързо възстановиха доходите си, а политическите дивиденти от опитомяването на сектора е трудно да се надценяват.

*Проверка по ключовите думи показа, че споменатият платен линк не се появява в момента.