Правителствата на държавите от Еврозоната са нарушавали собствените си фискални правила през повече от половината от времето, откакто са започнали да търгуват единната валута, показват данни на Bloomberg.

Гръцката криза в момента разкрива слабостите на фискалния контрол в Еврозоната. Правителствата на тези държави не са спазвали едно или и двете бюджетни изисквания на ЕС през 57% от времето, откакто са приели еврото.

Според тези правила задълженията на държавите не трябва да надхвърлят 60% от БВП, а бюджетният дефицит не трябва да е по-голям от 3% от БВП.

Обещанието на страните на покрият изискванията на фискалните правила се оказа просто "реторика вместо реалност" и допринесе за дълговата криза, казва Дейвид Бланшфлауър, който пише за Bloomberg News и бивш високопоставен служител на Централната банка на Великобритания.

Сред страните, които са в Еврозоната от самото й начало през 1999 г., Белгия и Италия не са спазвали и двете изисквания през всичките 11 години. Гърция не е успявала да покрие изискванията през всичките девет години, откакто използва еврото. Финландия и Люксембург пък са постигали двата таргета всяка година.

"Цялата Еврозона подхождаше доста свободно към спазването на дълговите ограничения заложени в Договора от Маастрихт и сега плаща цената за това," казва професорът от Харвард Кенет Рогоф, който е бивш икономист от Международния валутен фонд.

На среата на финансовите министри от ЕС в Брюксел на 21 май бяха дадени обещания за затягане на санкциите срещу страните с висок бюджетен дефицит. Страните с дефицит над заложения таван може да бъдат глобявани с 0.5% от БВП, освен ако не покрият изискванията. Засега нито една страна не е глобявана за подобно нещо, откакто Еврозоната съществува.