Трише е роден през 1942 г. в Лион. Баща му и дядо му са преподаватели по древногръцки език и латински. Отначало той смята да стане минен инженер и през 1964 г. завършва училище в гр. Нанси, но продължава образованието си в друго направление.

През 1966 г. Трише получава диплом от Института за политически науки в Париж, пише Ралф Аткинс в портрета си за председателя на ЕЦБ Жан-Клод Трише, публикуван от „Ведомости".

До 1968 г. той работи по първата си професия, но след това се отправя да учи в парижкия Ecole Nationale d'Administration - националното училище за подготовка на ръководни кадри в държавния апарат и от 1971 г. започва да гради кариера във френското Министерство на финансите.

На младини Трише е бил член на радикалната Обединена социалистическа партия на Франция. Писал е петиции в защита на лидерите на студентските вълнения през май 1968 г. и сам е участвал в студентските стачки.

Но в края на 70-те години младият бунтар става уважаван буржоа. През 1978 г. Трише заема поста на заместник-министър на икономиката, а от 1985 - 1993 г. е бил председател на Парижкия клуб на кредиторите, като едновременно с този пост той е заемал високи длъжности в различни министерства.

През 1987 г. Жан-Клод Трише е назначен за директор на държавната хазна на Франция, а през 1992 г. е избран за президент на Европейския финансов комитет. Година по-късно Трише застава начело на Централната банка на Франция. Паралелно с този си пост той е бил и управител на Световната банка за периода 1993-1995 г. В годините от 1995-та до 2003 г. работи като зам. управляващ директор на МВФ, а от 1998 г. влиза и в Съвета на ЕЦБ.

Жан-Клод Трише е един от най-активните лобисти за въвеждането на единната европейска валута. Той е наричан и „баща на еврото".

Но през 2000 г. Трише понася сериозни удари. Срещу него започва разследване по обвинение в действия, които едва не довели до крах на банката Credit Lyonnais в ранните '90. Ръководството на контролираната от държавата банка прикривало истинските размери на загуби, заради погрешни инвестиционни решения и лоши кредити. Впоследствие от френския бюджет са разходени над 30 млрд. долара за спасяване на банката.

Следователите подозирали, че Трише, който през 1992 г. бил още начело на държавната хазна и куратор на Credit Lyonnais, би могъл да подпомогне ръководството на банката да бъде освободено от отговорност. Над Трише надвисва опасността от съд и 10 месеца затвор за лъжесвидетелстване. А на кого е нужен подсъдим глава на ЕЦБ? Така или иначе, през 2003 г. съдът го оправдава и французинът оглавява Централната банка на Европа.

Що се отнася до начина, по който Трише се катери към върха на служебната стълба, той все повече се убеждава в необходимостта от държавна намеса, говори Жил Моек, икономист в Deutsche Bank: „Ако в даден момент на държавата й се налага да прибегне до решителни и кардинални мерки по време на криза, Трише няма да се съмнява: тези момчета са замесени точно от това тесто".

Главата на ЕЦБ „принадлежи към поколението държавни служители, които влагат цялата си душа и сърце във валутния съюз...Тук говорим за някаква духовна връзка".

Френските журналисти определиха Трише като „най-изтънчения държавен служител на Франция". Самият Трише поддържа този облик със своята реч. Той обича да разсъждава върху темата за културните различия на Европа, които в действителност са нейната сила, а не слабост, за приликите между изкуството и еврото - и двете ще победят времето и принадлежат на народа, казва Трише.

С годините ЕЦБ печели репутацията на една консервативна институция, посветена на проблема с инфлацията. Но ето, че кризата трябва да се победи и банката започва да буди удивлението на политиците със своята решителност. През август 2007 г. ЕЦБ е сред първите централни банки, които не си затварят очите пред сериозно надвисналите над финансовата сфера проблеми и веднага започва да хвърля ликвидност, като предоставя на европейските банки кредити за около 136 млрд. долара.

Заради това действие Трише става и личност на годината според Financial Times. Изданието отбелязва бързината на взетите решения, при това верни, в една нелека ситуация. Бившият заместник на Трише във финансовото министерство Оливие Гарние разказва, че разплитането на кризисни ситуации доставя удоволствие на Трише: „Той се интересува от мащабните идеи, стратегия и преговори. Той е преди всичко стратег, отколкото банкер".

През август 2007 г. Трише е в отпуск. Първите си указания той дава по телефона. „Не разполагахме с никакво време за консултации с Вашингтон", си спомня Трише. След краха на Lehman Brothers в есента на 2008 г. той е по-убеден от всякога да намали лихвените проценти и наля ликвидност за стотици милиарди в банковата система.

В резултат на това от 2007 г. лихвите по рефинансиране от ЕЦБ паднаха от 4.0 на 1.0%. Но кризата в Гърция роди нови предизвикателства. Най-сериозните проблеми дойдоха от Германия, чието многобройно население се обяви против оказване на помощ на Атина, а канцлерът Ангела Меркел се съмняваше открито в нуждата от подобно решение.

В четвъртък, 6 май, когато ЕЦБ провеждаше срещата си в Лисабон, напрежението на пазарите достига своя апогей. На следващата вечер, когато Трише се присъединява към лидерите на европейските държави, обсъждащи сложната ситуация в Брюксел, става ясно, че е необходима бърза и всеобхватна реакция.

Европа, призова Трише, се сблъска със собствения си „кризисен Lehman Brothers". Покупката на държавни ценни книжа на изпадналите в криза държави е временна мярка, а допълнителната ликвидност ще бъде изтеглена в даден момент, за да се избегне инфлацията.

„Става дума за необходимостта от стабилизиране на пазара. Имаме установена линия и няма да я прекрачим", подчертава Трише. Но както каза бившият управител на германската Бундесбанк Хелмут Шлезингер в интервю за в. Handelsblatt, Рубиконът вече е прекрачен.

Трише се бореше активно с инфлацията допреди кризата. Но и днес не се уморява да повтаря, че за него инфлацията е главна цел. „За мен по същество инфлацията е данък, от когото страдат най-вече най-бедните и незащитени хора", каза той в интервю за в. Frankfurter Allgemeine Zeitung.

Предупрежденията на Трише за опасността от сегашното положение изиграват своята роля и на срещата в Брюксел европейските държави се скланят да изготвят план за оказване на помощ в размер на 750 млрд. евро, който трябва да подпомогне Гърция в изхода й от кризата. След съгласието на европейците, ЕЦБ започва да действа.

Денят е понеделник, часът 3.15 сутринта на 10 май, банката обявява плана си за интервенция на пазара на държавните дългове. В един и същ момент ЕЦБ, заедно с ФЕД и централните банки на редица други държави, възобновиха усилията по поддържане на доларовата ликвидност на финансовите пазари.

„Станахме свидетели на най-впечатляващото взаимодействие на международно ниво от времето на споразумението „Плаза" (споразумение между САЩ, Франция, Германия, Япония и Великобритания за координирани усилия в подкрепа на валутните курсове, подписано през 1985 г. в хотел Плаза в Ню Йорк)", споделя главният икономист на Goldman Sachs Джим О'Нийл.

До края на седмицата дълговият пазар се успокои, макар бурята за курса на еврото да продължи. Лондон и Ню Йорк критикуват с всички сили рязката смяна на позицията, което подкопава доверието към думите на главния банкер на Европа. Но за Трише германците са тези, които пораждат в него сериозните опасения, в която страна медиите съзряха инфлационни рискове в покупката от страна на ЕЦБ на държавни дългови книжа.

Президентът на Бундесбанк и главен претендент за поста на Трише след 18 месеца (когато изтича договора), Аксел Вебер заговори за „сериозни рискове" пред политиката за ценова стабилност. „По време на криза Трише е човекът, с когото бихте искали да си имате работа", коментира О'Нийл, „Вас едва ли ще Ви влече да си имате вземане даване с някой бундесбанкер, защото те не разбират всички тънкости, или просто не се замислят за тях".