В годините, които предхождаха световната икономическа и финансова криза, големите капиталови потоци към България доведоха до бум в местното търсене, се казва в доклад на МВФ за България. Това от своя страна доведе до силен ръст на БВП и заетостта, но също така увеличи дефицита по текущата сметка до много високи нива и доведе до прегряване на икономиката с висок ръст на заплатите и двуцифрена инфлация.

Бумът приключи през четвъртото тримесечие на 2008 г. на фона на световната криза, която последва след фалита на Lehman Brothers. Рязкото намаляване на капиталовите притоци доведе до свиване на местното търсене, докато рецесията при търговските партньори на България доведе и до спад в износа на страната. В резултат на това, БВП на страната се сви с 5.0% през 2009 г.

Увеличението на износа ще доведе до възстановяване на икономиката през тази година и реалният БВП на страната се очаква да нарасна с 0.2% през 2010 според МВФ.

Инвестициите вероятно ще продължат да намаляват на фона на отслабващия инвестиционен бум, затегнатите условия при кредитирането, и слабата икономическа дейност, докато потреблението се очаква да пострада от нарастването на безработицата. Инфлацията в страната се очаква да остане на ниво от 2.2%, докато дефицитът по текущата сметка се очаква да падне от 9.5% от БВП през 2009 до 6.25% от БВП през 2010 г.

С времето капиталовите притоци ще се възстановят до известна степен от ниските нива по време на кризата, но най-вероятно ще останат доста под нивата преди 2009 г. и както частният, така и държавният сектор ще трябва да се нагодят към по-ниски капиталови нива.

Частният сектор ще трябва да пренасочи ресурси от сектора извън търговията към търговския сектор. Публичната политика също ще трябва да бъде приспособена към реалността след приключилия бум и разходите ще трябва да бъдат съобразени с новите условия. Запазването на заложените буфери е важно, тъй като уязвимостта на частния сектор остава значителна. Външният дълг на частния сектор възлиза на 102.7% от БВП в края на 2009 г., докато брутният външен дълг в чуждестранна валута на нефинансовия частен сектор възлиза на 80% от БВП.

От МВФ поздравяват българските власти за запазването на благоразумна макроикономическа политика, която помогна на страната по време на световната финансова криза. От фонда отбелязват, че докато икономиката е на път да се възстанови през тази година след резкия спад, големият външен дълг на частния сектор и потенциалните проблеми, които могат да последват от случващото се в региона, представляват значителен риск.

Капиталовите притоци вероятно ще останат малки, а местното търсене се очаква да намалее още, което ще наложи преструктуриране както на частния, така и на държавния сектор. Задържането на заплатите, заедно със структурните реформи за увеличаване на производителността, ще помогне за по-лесното преориентиране на икономиката към сектора на търговията. В същото време ограничаването на публичните разходи също е необходимо.

От МВФ подчертават и важността от преструктурирането на публичната политика с цел подготвянето на страната за потенциално влизане в Еврозоната. Валутният борд досега внася стабилност в страната и приемането на еврото продължава да бъде най-приложимият изход от него.

От фонда предупреждават за предизвикателствата по отношение на фискалната политика през 2010 г., които могат да произлязат от спад в приходите по-големи натрупвания на забавени плащания.

За 2011 г. и по-нататък от МВФ виждат по-голям роля на фискалната политика в стабилизирането на икономиката. По отношение на фискалната реформа с най-голям приоритет са намаляването на разликата в приходите и разходите за пенсии и подобряването на ефективността и качеството на системата за здравеопазване.