На 11-ти август премиерът Бойко Борисов отново хвърли наблюдатели и анализатори в смут с поредното си изказване. При подписването на меморандум за сътрудничество със Световната банка, Бойко Борисов декларира в прав текст, че бюджетният дефицит ще бъде увеличен, за да се изпълнят повече инфраструктурни проекти: „Ще го представим в Брюксел, за да покажем с какво точно ще вдигнем дефицита. Не в пенсии или в заплати, или в неща, които според Брюксел не можем да вдигнем, а в реално строителство и инфраструктура".

Въпреки че от самото изказване не става ясно кой дефицит ще се вдигне - за 2010 г. или за 2011 г., по-вероятно е да се има предвид този за следващата година, предвид оставащите 4 месеца до края на тази година и скорошната ревизия на бюджета.

Доколкото се разбира от другите изказвания на Борисов, българският еврокомисар Кристалина Георгиева и президента на Световната банка Робърт Зелик, Световната банка ще предостави нови заеми за България, с помощта на които ще се осигури национално съфинансиране за европейски програми. Аргументът за тези заеми е, че голяма част от заделените европейски средства за България не могат да бъдат усвоени поради липсата именно на такова национално съфинансиране. Но от Института за пазарна икономика (ИПИ) се питат дали наистина липсата на бюджетно съфинасиране е основният проблем с усвояването на европейски средства?

Един бърз поглед върху проектобюджетите за 2008 и 2009 г. и съответно статистиката за тяхното последващо изпълнение разкрива друга картина. Докато заложените разходи (без вноската на България в бюджета на ЕС) по финансовите взаимоотношения с ЕС, включително и националното съфинансиране по европейски програми, са 2.23 млрд. лв. и 3.056 млрд. лв. съответно за 2008 и 2009 г., реално изразходените средства по тези пера са значително по-малко.

Разходите по бюджета на европейските средства, който е част от консолидирания бюджет, са били 747 млн. лв. (плюс 361.6 млн. лв. субсидия от националния бюджет) за 2008 г. и 1.44 млрд. лв. (плюс 412.2 млн. лв. субсидия от националния бюджет) за 2009 г. Т.е. дори и да броим субсидията от националния бюджет, извършените разходи са били около 50% от заложените през 2008 г. и около 61% от заложените през 2009 г. Т.е. очевидно проблемът с усвояването на европейски средства през последните 2 години не се крие в ограничените възможности за национално съфинансиране.

Дори и хипотетично да приемем, че за 2010 г. или за 2011 г. са заложени по-малко разходи по европейски средства, отколкото бихме могли да усвоим, възможностите за увеличаване на планирания бюджетен дефицит и за двете години са нулеви от гледна точка на здравия разум.

За 2010 г. заложеният бюджетен дефицит (според ревизирания бюджет) по консолидираната програма е 4.8%, т.е. далеч над допустимите 3%. Заради дефицит от 3.9% за 2009 г. срещу България вече тече процедура по свръхдефицит от страна на Европейския съвет, според предписанията на която би следвало до 2011 г. да влезем отново под 3-процентната граница.

Заложеният бюджетен дефицит за 2011 г. е 2.5% при доста оптимистични проекции за икономически растеж и бюджетни приходи. Съответно и рискът да бъде достигната и надхвърлена 3-процентната граница следващата година е съвсем реален - а какво остава, ако се заложи още по-висок дефицит?!

Очевидно от Министерството на финансите са наясно с това и побързаха официално да отрекат възможността за увеличаване на дефицита през 2010 г. и 2011 г. Предвид честите случаи на разминаване в изказванията между премиера и неговите подопечни, обаче, може официалното съобщение на министерството да остане предпоследно. Докато се разберат истинските намерения на правителството, остава да чукаме на дърво здравият разум да не напуска неговите членове.

Източник: Седмичен бюлетин на ИПИ