Качеството на живота в Източна Европа ще продължи да спада, ако не бъдат намерени решения на проблемите с остарялата организация на движението в големите градове като София, които се задушават от автомобилния трафик.

Това предупредиха представители на неправителствени организации, които се събраха на среща в чешката столица Прага.

Градските власти не успяват да се справят с увеличаващите се проблеми на автомобилния трафик, който се превръща в бреме за все повече градски райони в Източна Европа. В този смисъл източните страни изостават значително от западния свят. Това потвърдиха на среща в Прага експерти от неправителствения сектор от Чешката република, Унгария, Полша и Словакия.

Източна Европа - кошмар за велосипедистите

Те предупредиха, че градските управи са пренебрегнали напълно развитието на градската инфраструктура за пешеходни зони и велосипедни алеи за сметка на разрастващата се автомобилна транспортна инфраструктура. А това ще допринесе още за намаляването на качеството на живота в тези градове, твърдят експертите.

Половин ден в колата?

"Ако това положение не се промени, скоро жителите на големите градове ще бъдат принудени да инвестират голяма част от времето си в придвижването до центрове за услуги, напр. молове, които могат да бъдат достигнати само с кола." Това твърди Витек Масаре от чешката неправителствена организация АутоМат. Оттук ще последва обезлюдяване на големи градски райони и отмиране на редица услуги, до които няма да може да се стига с автомобил, предупреждава експертът.

Градовете в Източна Европа традиционно заемат едни от последните места във всички класации за качеството на живота, екологията и жизнената среда. Така например в най-актуалното от тази година сред общо 200 градове по цял свят, най-добре класиралият се град от Източна Европа е едва на 70-то място, а в отделните категории, като напр. качество на въздуха, 22 западноевропейски града намират място в топ 50 и нито един от Централна и Източна Европа.

През последните 20 години големи групи хора мигрираха от селските към градските райони, и основно към столиците, където намираха по-лесно работа. Това доведе до драстично увеличение на автомобилния трафик в големите градски центрове.

В българската столица София например през 1998 година е имало 71 000 новорегистрирани коли. Само 10 години по-късно те са били вече 350 000, по официални данни. Жителите на тези градове постоянно се оплакват, че улиците са блокирани от коли, в т.ч. и тротоарите, което принуждава пешеходците на рискуват, движейки се по уличното платно. Подобна е картината и във всяка друга столица в Централна и Източна Европа, предупреждават експертите.

В много западни градове, напр. Виена или Берлин, градските управи насърчават използването на велосипеди за придвижване в града. В други градове, като напр. Лондон, са предприети мерки за ограничаване броя на движещите се коли, а в Париж и много др. западноевропейски градове действат схеми за наемане на велосипеди. Паралелно с това се разширяват съществуващите пешеходни зони и велосипедни алеи. За сравнение - в чешката столица Прага 80 на сто от средствата за транспортни разходи се наливат в пътната инфраструктура, а от останалите 20 процента едва 1 на сто се инвестира в подобряване на условията за придвижване с велосипеди.

Източник: Дойче Веле