След разпадането на Варшавския договор, идването на свободните пазари означаваше основаването или по-точно казано, възстановяването на фондовите борси в Източна Европа, се казва в статия на Виктор Папазов и Патрик Йънг в The Wall Street Journal.

За малко повече от 20 години прогресът на много държави беше белязан от голям ръст в тяхното благосъстояние. Фондовите борси бяха много успешни представители на този растеж, набирайки капитали за хиляди нови компании, управлявани от напористи предприемачи в цяла "Нова Европа." Днес обаче българското правителство заплашва икономическото бъдеще на страната с опита си на практика да национализира фондовата борса на минимална цена.

Последиците от кредитната криза дадоха своето отражение върху региона. Повечето страни от Централна и Източна Европа последваха Запада, изпадайки в рецесия. Правителствата, в това число и българското, често бяха харчили прекалено много и сега все по-отчаяно се опитват да балансират отчетите си, след като видяха (и понесоха и последиците) от опасенията около дълговите проблеми на Гърция.

В такива времена правителствата винаги трябва да балансират между нуждата да вземат това, което считат за лесно постижимо, с опасността от това да навредят на икономиката.

Министерството на финансите на България е на път сериозно да пристъпи тази тънка линия на извънредното събрание на акционерите на Българска фондова борса на 13 септември. На срещата ще се разглежда предложение за издаването на нови акции, които само Министерството на финансите ще може да закупи. Предложението ще позволи на правителството да увеличи дела си в БФБ до 51%, в сравнение с 43.6% днес, на абсурдно ниска цена. Това би било катастрофа.

БФБ със сигурност няма нужда от централизиран правителствен контрол. Борсата е силен бизнес с отлични IT системи от Deutsche Börse. Стойността на БФБ може да е паднала в сравнение с направената от водеща консултантска компания на върха на борсовия бум през 2007 г. оценка от до 55 млн. евро. На твърдението на правителството обаче, че днес борсата струва само 2.8 млн. евро е трудно да се повярва. Борсата разполага с около 3.7 млн. евро кеш, да не говорим и за имущество на стойност 1.5 млн. евро.

Въпреки това правителството се опитва да придобие борсата по "номинална"стойност. Как това може да е възможно? Като за начало, по-голяма част от настоящото ръководство на борсата е назначено от правителството. По този начин правителството вмени историята, че трябва да увеличи дела си, за да защити останалите акционери от „враждебно придобиване", след като борсата стане публична компания. Няма значение, че съгласно настоящия Закон за публично предлагане на ценни книжа никой няма право да притежава над 5% от акциите без специално разрешение на Комисията за финансов надзор.

Дори и в случай на разделяне на активите на борсата при ликвидация, тя дори и частично не е застрашена да фалира. По ирония на съдбата, основният риск за това идва това предстоящо държавно придобиване по номинал. Опитвайки се да получи изключително право да закупи тази нова емисия акции, българското Министерство на финансите ще плати само малка част от пазарната стойност на борсата, за да получи контрол на финансовата инфраструктура на държавата.

Не бихме искали да преувеличаваме важността на борсите за икономиката като цяло. Национализирането на капиталовия пазар на ниска цена обаче ще изпрати силно негативно послание към местните инвеститори. От гледна точка на преките чуждестранни инвестиции, този ход би могъл да се окаже катастрофален за България във време, когато страните в "Нова Европа" се конкурират ожесточено за привличането на чуждестранни инвестиции. Какво послание изпраща „размиването" на дела на акционерите във фондова борса към световната инвестиционна общност?

Някак си странно на събранието на 13 септември ще се обсъжда листването на БФБ на собствената й платформа. Инвеститорите наистина ли ще се втурнат да купуват акции, знаейки, че предишните дяловете на предишните собственици са били брутални „размити", след като те години наред са подкрепяли младия пазар докато той набираше критична маса? Ние смятаме, че вместо това, инвеститорите ще се насочат към други райони от Нова Европа, където има по-малко заплахи за техните портфейли.

Ние горещо призоваваме българското Министерство на финансите да преразгледа позицията по това краткосрочно и необмислено действие. Никой не иска да вижда как капитализмът се експлоатира от така наречените "феодални обирджии."

Българското правителство обаче рискува да бъде възприемано като нов модел феодален обирджия на държавното богатство. Това само може да навреди на нацията, на нейното икономическо развитие и на благоденствието на нейните граждани. Дори и ако този гаф в крайна сметка бъде избегнат, пазарите могат да имат дълга памет и българските капиталови пазари могат да останат белязани години наред. Нито правителството, нито ръководството на борсата могат да бъдат считани за заслужаващи доверие капиталисти, да не говорим за представители на свободата, ако тази "сделка" бъде одобрена.

Виктор Папазов е основател, бивш главен изпълнителен директор и председател на Българска фондова борса; Г-н Йънг е инвестиционен консултант.