Агрия Груп Холдинг продаде дела си в Хлебозавод Корн. За тази сделка ни информираха от публичната компания в края на миналата седмица. Това бе и основният повод да потърсим Емил Райков, изпълнителен директор и председател на СД на Агрия Груп Холдинг, за интервю.

Г-н Райков, защо взехте решение за продажбата на Хлебозавод Корн?

Продажбата на направление хлебопроизводство в Агрия Груп Холдинг се обсъждаше от мениджмънта на компанията в последните една-две години. Мотивите за подобно обсъждане бяха продиктувани от обстоятелството, че стратегическите цели на мениджмънта за агресивно развитие на Агрия в областта на производство на зърнени култури, експорт на зърно и производство на възобновяеми енергийни източници е в противоречие с по-предпазлив подход на управление на направление хлебопроизводство, което е необходимо да се прилага, съобразявайки и подравнявайки се с пазарните ограничения на този пазар.

Направление хлебопроизводство в дейността на Агрия преди пет години формираше до 35-40% от приходите, респективно от печалбата на холдинга. В последните една-две години това съотношение е редуцирано до 10-15% в следствие увеличаване на дела на производство на зърнени култури в областта на агробизнеса и увеличаващата се експортна ориентация на дейността, а не в следствие намаление на мащаба на дейността на предприятията, работещи в областта на хлебопроизводството.

Ще продължите ли да имате партньорски взаимоотношения с Хлебозавод Корн?

Разбира се. Това е необходимо и желано партньорство и от двете страни надявам се, най-малко защото и хлебозаводите и предприятията на Агрия са позиционирани в един и същи район, което е добра предпоставка за добра логистика и добри цени.

Бихте ли ни разкрили по-конкретно как ще разпределите парите от продажбата на Хлебозавод Корн?

Със средствата от продажбата се предвижда да бъде обезпечено реализирането на част от инвестиционната програма на холдинга в направление увеличаване покупката на обработваемите земеделски площи и засилване на ескпортната ориентация на компанията, каквато е стратегията за развитие в дългосрочен план.

Какви бяха основните Ви инвестиции през 2010 г.?

Като всички компании, в началото на 2009 г. преразгледахме инвестиционната си програма и решихме да реализираме най-неотложните инвестиции, за да се адаптираме към бизнес-средата. Имам предвид финансовата и икономическа криза в световен мащаб. Инвестирахме в селскостопанска техника по програмите, субсидирани от ЕС, както и в земеделска земя в землищата, които обработваме.

Възнамерявате ли да се възползвате от кризата и да се огледате за компания, която да добавите към портфолиото си?

Разбира се. Оглеждаме се както в компании, така и в подценени активи на компании от нашия бранш, които имат проблеми с ликвидността си, а и не само. Но това държа да отбележа, че не е самоцелно. Бихме инвестирали след много детайлни разчети и анализи за състоятелността на бизнеса в тези компании.

Ще бъдат ли достигнати планираните от Вас приходи от продажби и печалба за на тази година?

Смятам, че да. Тази година е година на изненадите и на непредвидимите пазарни условия от гледна точка на цените на суровините, с които търгуваме и произвеждаме. При по-последователна и предпазлива политика на продажби смятам, че ще успеем да реализираме прогнозите.

Успяхте ли да се възползвате от скока на цените на пшеницата? Ще реализирате ли по-висока печалба от това?

Като цяло е все още рано да се каже какви ще са конкретните финансови резултати от търговията на отделните видове зърно, с които търгуваме (пшеница, слънчоглед, царевица, ечемик, рапица и др.). Аз съм убеден, че ще има положителни, но ще има и отрицателни резултати. Важно е крайният резултат да удовлетворява очакванията ни и очакванията на инвеститорите в Агрия Груп Холдинг. Смятам, че ще оправдаем доверието към нас.

Използвате ли финансови инструменти, за да хеджирате риска от резки промени в цените на зърнените култури?

Всяка уважаваща себе си компания смятам, че трябва да използва подобни инструменти (деривати) за хеджиране на риска от колебанията в цените на стоковите пазари. Ние също прилагаме тези техники за хеджиране на риска най-вече в областта на преработвателната промишленост (производство на брашна), защото там цикълът на производство е непрекъснат и целогодишен, ние обезпечаваме със суровина това производство за един дълъг период от време и нямаме сигурност какво ще се случи с цените на зърното и с цената на готовия продукт.

Това са популярни инструменти за хедж на риска и без тяхното прилагане бихме изложили на риск ефекта от нашата работа.