Някои анализатори горещо препоръчват на инвеститорите да включват валутни експозиции в своя портфейл.

Част от мотивите за това са - възможност за ниска корелация с движението на портфейлите от акции, очаквания за намаляване на риска в близко бъдеще и на трето място рисковете, свързани с инвестициите в държавни и корпоративни облигации.

И докато тези доводи звучат на пръв поглед логично, въпросът е какви са алтернативите за инвестиране във валута и каква е доходността на фондовете, които прокламират това.

Според данните на Bank for International Settlements, среднодневният обем на валутните пазари е близо 4 трлн. долара, без да се включват обемите, търгувани от базираните върху валути фондове.

Голямата ликвидност на този пазар, го прави изключително привлекателен за големите институционални инвеститори.

В статистиката водена от Morningstar, влизат 15 фонда специализирани в инвестициите с валута и 31 базирани на валута фондове, 11 от които управляват активи на стойност над 100 млн. долара.

Сред пасивните фондове повечето са къси в долари и дълги в кошница от други валути. Някои от пасивните фондове са ливъриджнати над два пъти.

В пространството на активно търгуващите фондове има такива ориентирани към стила на търговия "carry trade", където се избират валути с по-високи основни лихви срещу продажбата на други с по-ниски лихви.

Инвестиционните фондове с най-дълга история обаче, са се облагодетелствали предимно от поевтиняването на щатския долар.

Проблемът за проследяването на доходността в исторически план идва от това, че само един инвестиционен фонд, инвестиращ във валута е с история преди 2005-та година - Franklin Templeton Hard Currency.

Сравнение на представянето на валутните фондове с това на пазара на акции и облигации в определени моменти (кризисни) може да посочи, доколко този род фондове са добри за диверсификация.

За периода между април и декември 2008-ма година, когато и акциите и облигациите в световен мащаб регистрираха сериозно понижение, най-добре представящите се валутни фондове са отбелязали загуби, макар и при много от тях те да са били значително по-малки от тези на споменатите класове активи.

И докато някои валутни стратези са способни да допринесат за положителна норма на риск - очаквана възвращаемост за по-дълъг период от време, тя не е била по-добра от тази на щатските държавни ценни книжа в моменти на криза.

Много инвестиращи във валута фондове не успяват да допринесат за по-добро запазване на капитала, дори от пазара на акции, или корпоративните облигации.

И докато инвестициите в щатски държавни ценни книжа са може би значително по-разумен избор за диверсифициране на портфейлите от акции, то ниската им доходност, предопределена от рекордно ниските лихви в САЩ карат инвеститорите да търсят други алтернативи.

Друг проблем е, че много анализатори прогнозират пукане на балона на корпоративни облигации, което може да засили позициите на инвестиращите във валута фондове, или на тези във валута, като средство за диверсифициране.

Разбира се, всички фондове, инвестиращи във валута се различават един от друг и инвеститорите не бива да ги слагат под един знаменател.

Те трябва да се насочват към такива с добри съотношения на риск-очаквана печалба, както и такива с ниска корелация с движението на пазарите и облигациите.

Експозициите във валута могат да станат реалност по много начини - кешови покупки, участие в ETF-и базирани върху валута, фючърси, форуърди, суапи и др.