Всеки българин, записан с ЕГН в гражданските регистри на страната, вече има и свое електронно родословно дърво. Свързването на хората от една фамилия е една от задачите на главна дирекция ГРАО, обясни шефката на отдел "Методология и контрол" в нея Маргарита Иванова.

Засега родословните дървета са до родените през 50-те години на ХХ век хора, но догодина ще има връзка с всички, които са записани в ЕСГРАОН.

ЕГН е въведен през 1977 г., а най- възрастният българин с такъв номер е бил роден през 1869 г.

Родословните дървета ще могат да се ползват при контрол например дали роднини до четвърто коляно не сключват граждански брак, което е забранено, обясни Иванова.

Можели да помагат и при научни изследвания.

Номерацията на населението по българските земи е въведена още през ХIХ в. от реформатора на Османската империя Мидхат паша в управлявания от него Русенски вилает. Тогава обаче номерът е бил еднакъв за всички, живеещи в едно домакинство. В началото се пишел главата на семейството, после жените и т. н.

Полезно ли е ЕГН-то, или търпи критика?

Оживени дебати предизвика делото, което съдия по вписванията заведе срещу номерирането на хора у нас. А нейните аргументи са:

- номерирането на личността й уронва честта и достойнството, гарантирани и провъзгласени в конституцията (чл. 6 ал. I, чл. 29 ал. I и чл. 32 ал. I.),

- Нюрнбергският военен трибунал след Втората световна война е обявил номерирането на хора за престъпление срещу човечността, за което няма давност

- ЕГН съдържа привидно вярна, но всъщност изопачена информация за всяка личност,

- то е въведено не със закон, а с постановление на Министерски съвет от 1977 г.

- ЕГН е създадено по правилата на сатанинската нумерология и е зловещият портал, през който минава "новопокръстеният".

Ще зачете ли тези доводи на съдия Здравка Велинова Върховният административен съд. Тя поясни: "Не враждувам с държавата и по никакъв начин не оспорвам гражданските регистри, в които се вписват събитията раждане, брак и смърт на всеки."

На 13 октомври съдът трябва да се произнесе може ли гражданин на страната да се освободи от ЕГН.

Преди магистратите лют дебат предизвика казуса не само у нас, като достигна и до Сърбия, Хърватия, Русия, Украйна,

"Вижте ги, бе! Вкараха ги у ЕС и пак си държат на вярата. А, ние що сме", пише сърбин и укорява, че не вземат пример от българката, която протестира. Само в бившите югославски републики над 50 издания, между които в. "Политика", радио и телевизия "Войводина" и агенция Танюг, информираха за протеста срещу номерирането на хора.

Православни у нас пък молят патриарх Максим църквата да вземе отношение по т.нар. биометрични данни в новите лични документи. Да се откаже от ЕГН иска и украинка, която моли омбудсмана да й помогне.

Каква е била причината България с има-няма 8 милиона население да въведе преди 33 г. единен граждански номер за всеки,когато държави с десетки и с неколкостотин милиона жители като СССР, Китай и демократична Европа хал хабер са нямали по въпроса? Какво се е случило на онова заседание на МС през 1977 г., когато е гласувано всеки български гражданин да носи от раждането до смъртта си ЕГН?

Бившият министър на културата Георги Йорданов смята, че за ЕГН сме ползвали чужд опит.

Според Георги Караманев, тогава министър на вътрешната търговия и услугите, е възможно егенето да е разработено и въведено от Централното статистическо управление с председател Ангел Балевски.

Григор Стоичков, който през 1977 г. е зам.-председател на Министерския съвет, заяви: "МВР трябва да обясни, оттам го предложиха. В МС не е разисквано. Органите си го предложиха и бе прието без обсъждане. Казаха, че моделът бил европейски и точка."

Интересен епизод разказва инж. Спас Ригов, който по това време е в Комитета за наука и технически прогрес, ръководен от проф. Иван Попов: "Бях в кабинета на Иван Попов, когато влезе ген. Кирил Стоичков - шефът на Паспортна служба, където се издаваха задграничните паспорти за цяла София. Той попита как може да се обхванат данните за всеки човек с един персонален номер. Попов му каза да питат в Щази, имали опит в номерирането на хора.

Тогава не се смяташе, че това е посегателство върху човека. Изхождаше се от това, че трябва да има строга дисциплина и да се знае всичко за всеки", спомня си Ригов.

Днес той смята, че му е време ЕГН-то да се премахне, но същевременно предупреждава: "База данни без номера не може, казвам го професионално."

Източник: в. 24 часа