Животоподдържащата система за Гърция, Ирландия, Португалия и Испания в момента е поставена под заплаха. Силно задлъжнелите държави от Еврозоната не могат да се справят с кризата с бюджетните дефицити без достъп до кредити от Европейската централната банка, коментира Даниел Грос, директор на Центъра за изследване на европейската политика (CEPS) за Bloomberg.

Споразумението от миналия месец между Франция и Германия и изявлението на европейските лидери от 29 октомври промениха основните правила за задълженията в Еврозоната.

Всички страни членки на ЕС вече приемат необходимостта от преразглеждане на Лисабонското споразумение в замяна на постоянен механизъм за разрешаване на кризата. Ключовият нов елемент в случая е, че европейските лидери заявиха, че в спасяването на държави в бъдеще може да участват частни кредитори.

Споразумението на европейските лидери се затвърждава от още две събития напоследък.

Първо, намерението на Германия за включването на частни кредитори е доста по-правдоподобно в момента, тъй като контролираните от държавата банки, които притежаваха голяма част от задълженията на периферните страни от Еврозоната към германски финансови институции, вече прехвърлиха тези активи в така наречените „лоши банки".

Това означава, че тези политически обвързани банки вече не лобират пред германското правителство за пълно спасяване на силно задлъжнелите страни като Гърция, Ирландия и Португалия; и че Германия вече не е обременена от мисълта, че стабилността на собствената й банкова система ще бъде заплашена от фалит на държава от Еврозоната.

Второ, в изявлението на ЕС от 29 октомври се говори за "ролята на частния сектор." Прието буквално, това би означавало, че всички официални кредитори, участващи в пакета средства за Гърция на стойност 110 млрд. евро, както и средствата отпуснати от Европейския фонд за финансова стабилност, ще бъдат защитени от загуби.

Тази концентрация на риска в така наречените "частни" кредитори би представлявала промяна в политиката. Споразуменията, сключени по-рано тази година с Гърция не даваха на кредитите отпуснати от правителство на правителство някакъв преференциален статут.

Това поставя въпроса дали ЕЦБ трябва да бъде считана като част от "частния сектор." Проблемът е, че ЕЦБ притежава толкова много гръцки облигации, че за частните кредитори би останало много малко, ако е необходимо преструктуриране.

ЕЦБ, МВФ и други официални кредитори вероятно притежават повече от половината от целия гръцки публичен дълг и този дял се увеличава. Това означава, че цялостно намаляване на дълга с 20% може да означава повече от 40% за частните кредитори.

Спредовете по дългосрочните облигации на Гърция и други периферни страни от Еврозоната, може да нараснат още повече, ако преференциалният статут на Европейският фонд за финансова стабилност и ЕЦБ бъдат потвърдени.

След изявлението на европейските лидери от 29 октомври ЕЦБ ще има затруднения с продължаването на програмата си за изкупуване на държавни облигации от южните европейски страни, въпреки че нуждата от това нараства на фона на увеличилите се спредове по тях.

Нещо още по-важно е, че ЕЦБ също така ще трябва да стане по-предпазлива в изискванията си за обезпечение по кредитите към периферните страни, тъй като вероятността от преструктуриране със загуби за частните кредите вече се превърна в официална политика.

Всичко това поставя под заплаха животоподдържащия механизъм на периферията на Еврозоната. Важността от наличност на кредит от страна на ЕЦБ се вижда в огромния дефицити по текущите сметки на Гърция, Ирландия и Португалия, които имат нужда от нови капитали от чужбина (и от предоговаряне на кредитните линии, които изтичат).

През последните две години банковите системи на Гърция и Ирландия са получили по около 100 млрд. евро външно финансиране посредством обикновените операции по монетарната политика на ЕЦБ. Без тези огромно трансфери, които съставляват около 40% от БВП на Гърция и 75% от БВП на Ирландия, икономиките на тези две страни щяха да стана обект на същия тип "внезапно спиране" на капиталови притоци както в централно източноевропейски държави като България, Евстония, Латвия и Литва, чиито банкови системи нямат достъп до прозорците за рефинансиране на ЕЦБ.

Банките и компаниите в Гърция и Ирландия на практика са изолирани от международния капиталов пазар. Ако достъпът до прозорците за финансиране на ЕЦБ стане много по-труден, жителите на Гърция и Ирландия вече няма да могат да финансират настоящите си нива на разходи и тези икономики ще се сринат.