Решението на Великобритания да не приеме еврото беше оправдано от кризата в Еврозоната, тъй като страните от паричния съюз загубиха контрол над паричната си политика, заяви днес британският финансов министър Джордж Озбърн пред CNBC.

Великобритания не се присъедини към Еврозоната, защото това щеше да означава отказ от възможността да се вземат решения по отношение на лихвените проценти и премахването на гъвкавостта в обменния курс, казва Озбърн.

"Смятам, че нашите възгледи бяха оправдани от случващите се напоследък събития и съм много доволен, че Великобритания не е част от Еврозоната," добавя той.

Според правилата на Европейския съюз, всички страни членки трябва да приемат еврото като тяхна валута на определен етап, въпреки че за това няма краен срок. Великобритания и Дания се договориха да не спазят това изискване през 1992 г., когато беше сключен Маастрихтският договор.

През 1992 г. британският паунд беше изхвърлен от валутния механизъм ERM, който има за цел да помага на различни страни членки на ЕС да преминат към еврото, от страна на инвеститори, между които и Джордж Сорос, които залагаха срещу британската валута.

През 1997 г. британското правителство уведоми ЕС, че не възнамерява да приема еврото, когато то бъде въведено на 1 януари 1999 г. Страната може да промени възгледите си по всяко време и да въведе европейската валута, ако покрива икономическите критерии по въпроси като инфлация, лихвени проценти и бюджетен дефицит.

Страните от Еврозоната изготвят "убедителни планове" за справяне с дълговата криза, казва Обърн, изтъквайки, че Ирландия е взела "много трудни" решения като намаляването на заплатите, за да стане отново конкурентоспособна.

Ирландската икономика е гъвкава и динамична и пред нея има добри перспективи за растеж, смята той.

"Няма съмнение обаче, че да си част от Еврозоната е допълнително предизвикателство, тъй като не можеш да обезценяваш валутата си. Не можеш да й позволяваш да се движи свободно. А това е проблем," казва Озбърн.