Свърши ли епохата на евтините пари?
Следващите две десетилетия могат да станат период на инвестиционен бум в мащаби, съпоставими с индустриалната революция и възстановяването на разрушена Европа след Втората световна война, се казва в анализ на компания McKinsey наречен „Сбогом, евтин капитал", цитиран от руския в. Ведомости.
Бързата урбанизация на развиващите се страни изисква мащабно строителство на пътища, жилища, енергийна и социална инфраструктура. По оценка на авторите, за обезпечаване на растящото градско население на Китай до 2030 г. предстои да бъдат построени 40 млрд. кв. м жилищни и търговски площи, което е равносилно на създаването на един Ню Йорк на всеки две години, а в Индия ще бъдат строени 800-900 млн.кв. м годишно, което отговаря на строителството на едно Чикаго на година.
Делът на Китай в глобалните инвестиции през следващите 20 г. ще се удвои до 25%. Само за сметка на Китай и Индия обемът на глобалните инвестиции ще се увеличи от 21.8 до 24.5% от световния БВП ( в цени и курсове от 2005 г. и при средногодишен ръст на икономиката от 3.2%).
Като цяло предстои инвестициите да достигнат историческия пик от 70-те години на 20 в., смятат авторите. Ръстът на търсенето на инвестиции ще доведе до повишаване на лихвените проценти, ако не бъде подкрепен и от ръст на спестяванията. Според прогнозата на McKinsey обаче това няма да се случи и епохата на евтините пари е свършила.
Предстои промяна на съществуващите модели, когато един спестяваха, а други харчеха.
Към 2008 г. на Китай се пада 1 на всеки 4 долара от световните спестявания. Страната се опитва да стимулира ръста на вътрешното търсене и да развие здравното и пенсионно осигуряване. Като цяло спестяванията на китайските домакинства, компании и правителство към 2030 г. се очаква да спаднат от 53% от БВП до 41%, намалявайки същевременно световните спестявания с 2 процентни пункта от БВП.
С още 3.4 процентни пункта ще намалеят световните спестявания заради повишаването на разходите за медицинско и пенсионно обслужване за застаряващото население на развитите страни, което обратно- ще бъде частично компенсирано от ръст на спестяванията в тях.
Спадът на стойността на активите в кризата, намаляването на потреблението и кредитирането вече доведе до увеличаване на спестяванията на домакинствата в САЩ (от 2.8% от БВП през 2005 г. до 6.6% през втората половина на 2010 г.). Спестяванията на британците пък се са утроили от 2007 до 2010 г., достигайки 4.5% от БВП. Около 2030 г. вероятно двете страни ще донесат ръст на световните спестявания с 1 процентен пунк от БВП.
Така около 2030 г. нивото на спестявания в световен мащаб ще се окаже едва 22.6% от БВП, а разривът между търсене на инвестиции и предлагане ще е около 2.4 трлн. долара, или 2.5 процентни пункта от БВП. По оценката на McKinsey, това ще доведе до ръст на лихвите със 150 базисни пункта.
Конкурентно преимущество ще има този, който умее по- ефективни да ползва капитала.