Икономиката на Еврозоната беше стабилна през по-голямата част от 2010 г., но през следващата година се очаква забавяне и ръст на БВП, достигащ само 1.4% според последното проучване на изданието "Прогноза за Еврозоната" на Ernst&Young.

Растежът, обаче, се очаква да бъде много неравномерен в 16-те страни. Имайки предвид основните рискове на хоризонта, ЕЦБ трябва да бъде в готовност да приложи съществени допълнителни мерки в подкрепа на европейската икономика в случай на криза.

Растежът на БВП за Еврозоната през 2010 г. се изчислява на 1.7%, малко по-добър от прогнозирания в предишното издание на Ernst&Young доклад „Прогноза за Еврозоната", но поглед към състава на растежа оставя малко място за самодоволство.

Зареждането с нова стока съставлява 80% от растежа за тази година, но по своята същност това е временно и в бъдеще ще изчезне. Голяма част от забавянето през 2011 г. се дължи на фискално затягане, което според последния доклад на Ernst&Young "Прогноза за еврозоната" ще възлиза на повече от 1% от БВП.

Мари Дирон, старши икономически съветник на изданието каза: „В Еврозоната вероятно ще настъпи бъркотия през тази криза. Въпреки това, дори и в този най-добър случай, растежът е силно зависим от северните страните от региона. Разликата с юга неизбежно ще нарастне. Освен това, всеки епизод на нестабилност на финансовите пазари прави много по-лоши сценарии все по-вероятни да се сбъднат."

Европа

Германия води икономическото възстановяване на Еврозоната с ръст на БВП от прогнозираните през тази година 3,5% и 2,1% за следващата година с очакване да достигне нивото на БВП отпреди кризата до края на 2011 г., много по-рано, отколкото се очакваше първоначално. Както износът, така и наскоро вътрешният пазар са допринесли значително за възстановяването в Германия.

Страни, тясно свързана с немската икономика, по-специално Словакия (2,8%) и Австрия (2%), също се очаква да нарастват през 2011 г. По-скромен ръст се очаква в други основни „северни" страни, включително Франция и Холандия (1.8% за двете).

Според доклада на Ernst&Young "Прогноза за еврозоната" се очаква ръст на БВП в периферните страни през 2011 г. в диапазона от -3.3% за Гърция до -0.7% за Португалия. Тези стойности могат да бъдат значително по-ниски, ако периферните икономики се изправят пред нови сътресения на облигационните пазари и необходимостта от допълнителни мерки за ограничаване на дефицита.

Най-лошият сценарий предвижда подновяване на кризата

Обичайните неясноти около прогнозата на Еврозоната са увеличават от сегашната криза на държавния дълг. Според изданието на Ernst&Young "Прогноза за еврозоната" вероятността е само от 45% за относително благоприятния растеж от 1.4% през 2011 г.

Също така вероятно (25%) е и по-бавното възстановяване тъй като намалялото вътрешно търсене се усложнява от банките, борещи се да възстановят своите счетоводни баланси пред перспективата за по-нататъшни сътресения. В такъв случай, ръстът на БВП ще се бори да достигне 1% през 2011 г. и едва 0.8% през 2012 г., в сравнение с 1.4% и 1.7% съответно като отправни точки.

Най-лошият сценарий (10% вероятност) е ескалацията на кризата на държавния дълг да доведе до значително преструктуриране на държавния дълг на периферните правителства в Еврозоната и в крайна сметка до пълен разцвет на финансовата криза.

При такъв сценарий растежът на БВП за Еврозоната да бъде значително отрицателен, достигащ до -2%, дори -3 за няколко години, което ще заличи всяка надежда за възстановяване, прогнозирано до момента. Ако този кризисен сценарий се осъществи през 2011 г., в края на 2014 г. БВП в Еврозоната все още ще бъде около 3,5% под нивото му отпреди кризата.

Марк Оти, регионален управляващ партньор на Ernst&Young за Европа, Близкия Изток, Индия и Африка, каза: „Непредсказуемостта на икономическата ситуация в Еврозоната прави все по-трудно за търговските предприятия да планират бъдещето си. При преобладаващия песимизъм около растежа на БВП в много части на Европа, бизнесът остава консервативен по отношение на бъдещи инвестиции и планове за наемане на служители."

Количествено улесняване може да повиши БВП с 2% до 2012 г.

Европейската централна банка (ЕЦБ) изглежда затвори вратата след Федералния резерв на САЩ и количественото улесняване за стимулиране на икономиката. Въпреки това, според проучването ако Еврозоната бъде засегната от нова криза ЕЦБ трябва да бъде готова да възобнови някои от мерките за ликвидност от 2009 г. и 2010 г. и не следва да изключва количественото улесняване като възможност.

Въздействието на втората фаза на количествено улесняване от Федералния резерв (QE2) в САЩ показва значителен потенциал за положително въздействие върху икономиката на САЩ. Това се подкрепя от наблюдаваните промени на финансовите пазари в САЩ след обявяването на QE2. Новият модел на ЕЦБ обхващащ цялата зона показва, че въздействието на количественото улесняване в Еврозоната може да бъде още по-значително, отколкото в САЩ и да повиши БВП с около 2% до 2012 г. Допълнителни положителни резултати биха се получили от по-високи цени на акциите и по-слабо евро.

Дирон коментира: „Притеснително е, че ЕЦБ изглежда е отхвърлила окончателно възможността за прилагане на количествено улесняване. Може да се окаже, че разполага с много малко ефективни средства за противодействие на негативния ефект от подновяване на кризата на държавния дълг в Еврозоната, което изглежда трудно за постигане предвид наличния набор от инструменти. Необходим е „План Б" за паричната политика в Еврозоната предвид рисковете от спад в растежа".

Лихвените проценти да останат ниски до края на 2011 г.

Дирон сподели: „Стабилният ръст от първата част на 2010 г. може да е насърчил ЕЦБ да вярва, че възстановяването е в кърпа вързано и че Еврозоната може да удържи на по-строги валутни условия. Ирландската криза, обаче, разкри уязвимостта на икономиката на Еврозоната и необходимостта творците на паричната политика да приложат всички налични средства за ограничаване на негативните въздействия. ЕЦБ трябва да продължи да следи колебливото въздействие на фискалното затягане и развитието на финансовите пазари, за да е в готовност да предложи подкрепата си в случай на необходимост."

Според проучването на Ernst&Young "Прогноза за еврозоната" при дадените значително по-строги монетарни условия, след като ЕЦБ започна да ограничава заемите си към банковия сектор в Еврозоната, което тласка нагоре междубанковите лихви, лихвените проценти не трябва да се повишават преди втората половина на 2011 г.

Тревоги на пазара на труда

Различията в икономическите условия се задълбочават особено в пазарите на труда в Еврозоната при актуални нива на безработица вариращи от 4.3% в Австрия до 20.5% в Испания. Това разминаване в нивата на безработица се очаква да остане значително през следващите няколко години. Равнището на заетостта в периферните страни се очаква в най-добрия случай да остане непроменено, усложнено от намаляване на работните места в обществения сектор и на негативното въздействие на ограничените правителствени бюджети върху частния сектор.

В същото време, в останалата част от Еврозоната, ръстът на заетостта се очаква скромно да набере скорост в хода на 2011 г. Като цяло, тези различни условия предполагат, че нивото на безработица в Еврозоната като цяло е малко вероятно да падне през следващата година и не се не очаква броят на безработните да падне под 15 милиона преди 2013 г.

Предстоят ни предизвикателни времена при все още висок риск от спад

Дирон заключава: „Нивата на ръст, постигнати през 2010 г. е малко вероятно да се задържат през новата година, тъй като рисковете от влошаване остават високи.

По-нататъшно задълбочаване на сътресенията на облигационните пазарите в Еврозоната е възможно предвид продължаващите опасения за публичните финанси и банковия сектор. Ако това доведе до необслужване на държавни дългове, Еврозоната вероятно ще потъне отново в рецесия. В този контекст, Европейската централна банка трябва да поддържа гъвкава паричната си политика за известно време и да бъде в готовност да прибегне до инструментите, с които разполага."