Кредитите у нас са значително по-скъпи от тези в развитите страни.

И докато това от една страна се предопределя от специфични вътрешни фактори като високите лихви по депозити, поддържани от банките доскоро (поради необходимост от свеж капитал), повишаване на нивата на лошите кредити и проблеми на банките-майки (повечето от родните такива са вече тяхна собственост), то въздействие оказват и специфични външни фактори.

Сред тях са рисковата премия, която банките залагат при отпускането на кредити, свързана с кредитния рейтинг и перспективите пред страната ни, както и растящата инфлация в световен мащаб и заплахата, която идва от нея.

Какво могат да очакват кредитополучателите?

От една страна, понижението на лихвите по депозитите, което ясно се наблюдава през втората половина на годината, оказва низходящ натиск върху нивата на лихвите и по кредитите.

Този фактор, както и подобрената ликвидност на европейските банки-майки, вече оказа до голяма степен своето въздействие върху лихвите по кредитите и последните се върнаха на едни значително по-разумни нива.

Едва ли обаче клиентите на банките могат да се надяват на по-нататъшно и значително намаление на лихвите през следващата година.

Причината - инфлацията, която започва да заплашва началото на цикъл на повишение на лихвите, особено в Еврозоната.

Страхът от инфлация на стария континент винаги е бил реалност и е надделявал при решенията на централната банка. Настоящите доказателства за възстановяване на глобалната икономика е много вероятно да направи европейските регулатори на централната финансова институция изключително чувствителни на всякакви признаци за инфлация.

Това пък би могло да постави началото на цикъл и серия от повишения на лихвите от страна на европейската централна банка през следващата година, или поне на залагане от страна на инвеститорите, че това ще се случи.

В същото време, по отношение на рисковата премия, като фактор при ценообразуването на отпусканите кредити, едва ли можем да се надяваме на драстично понижение, докато страхът сред инвеститорите по отношение на дълговата криза на „стария континент" не се промени тотално.

Това обаче, едва ли можем да се надяваме да се случи през първата и дори втората половина на следващата година, което до голяма степен ни гарантира по-нататъшни високи нива на лихвите.