Ако американците наистина умеят нещо, то е да се утешават с илюзията, че могат да подобрят живота си, пише професорът по социология Лори Есиг в статия за The Washington Post.

През 19 в. Макс Вебер описва американската фикс-идея за постоянно усъвършенстване в книгата „Протестантската етика" и тя ще стане истински манифест на капитализма: да надминеш себе си, постоянно да повишаваш богатството и стандарта си на живот - това са съкровените житейски цели на американеца.

Но така е било някога, сега е друго. „Пластмасовите карти и пластичната хирургия са съблазнителен пряк път към целта", пише авторката.

По данни на American Society for Aesthetic Plastic Surgery и в най-тежката кризисна година- 2009 г., пластичните операции са намалели само с 2%, след като за последните 13 години отчитат ръст от 147%.

Най-популярната операция при мъжете и втората по популярност при жените е липосукцията. Най-честата женска операция е уголемяване на бюста.

При това големият процент от тези, които прибягват до пластична хирургия, изобщо не са богати. „85% от тези, които се подлагат на естетична хирургия, плащат с кредит", показва проучване на авторката, като големият процент теглят специален заем с лихва 30%.

При това американците далеч не прибягват към ножа от пластичния хирург от тщеславие и жажда за красота. Просто все повече американци се съмняват в своята ценност на пазара на труда и пазара на любовта.

Жените са убедени, че идеалното тяло и идеалната сватба са гаранция за идеално бъдеще, спасение от икономическите и социални проблеми, продължителната безработица и безперспективната работа.

„In plastic we trust" е новото американско мото", заявява Есинг. И това донякъде е правилно- дори да не можеш друго, винаги можеш да потънеш в дългове, за да си платиш нови гърди и да си повишиш самооценката.