Испания планира да налее още милиарди евро в изпадналите в затруднение спестовни банки и да ги принуди да бъдат по открити по отношение на кредитирането си, информира WSJ, позовавайки се на запознати източници.

Тези намерения са своеобразно признание, че предишните усилия в подкрепа на банките са се провалили, докато в същото време страната се опитва да избегне получаване на спасителни международни средства.

Като първа стъпка Испания се готви да емитира облигации за 3 млрд. евро в близките дни, според същите източници. От правителството планират в крайна сметка да емитират дълга за 30 млрд. долара.

Надеждата е, че поредицата от капиталови инжекции ще разсее опасенията на инвеститорите по отношение на спестовните банки, които са трън в петата на страната опитваща се да убеди инвеститорите, че е финансово стабилна.

Съдбата на спестовните банки е неизменно свързана със съдбата на Испания и потенциално със съдбата на самото евро. Страхът, че спестовните банки не могат сами да набират средства и ще имат нужда да бъдат спасявани от правителството е една от причините, поради която миналия месец Moody's постави рейтинга на Испания под наблюдение за евентуално понижение.

Друга стъпка, която правителството предприема, за да засили доверието на инвеститорите в спестовните банки е да опростят сложните им структури, за може да наподобяват повече тези на традиционните банки. Дълго време собствеността и структурата на тези банки е объркваща, а те разкриват много по-малко информация в сравнение с другите банки. Бордовете на директорите им обикновено включват местни политици, членове на синдикати, клиенти и в някои случаи, дори католически свещеници, мнозина от които нямат желание да се откажат от влиянието си върху вземаните решения по отношение на кредитирането.

През миналата година испанското правителство инициира вълна от сливания сред спестовните банки, която намали броя им от 45 на 17. Объркващите им структури обаче си остават, което плаши инвеститорите. Друга част от миналогодишния опит за спасяването на банките беше инжекцията на стойност 11 млрд. долара чрез новосформирания фонд за преструктуриране на банките. По това време Испания заяви, че може да внесе до 99 млрд. евро във фонда, но наскоро обяви, че по-нататъшни финансови инжекции няма да са необходими. Сега страната обръща курса.

Набирането на нови капитали за спестовните банки обаче носи и рискове, тъй като идва на фона на съществуващите финансови нужди на Испания. Икономисти смятат, че страната трябва да вземе назаем 125 млрд. евро през тази година, само за да финансира бюджетния си дефицит и да преструктурира съществуващите си задължения.

Много от спестовните банки, които имат 1.3 трлн. евро активи, или 42% от всички банкови активи в Испания, прилагаха либерални практики на кредитиране за да финансират продължилия десетилетие имотен бум. След срива на пазара много от тези банки вече притежават лоши кредити за милиарди евро и са изправени пред огромни загуби.

Правителството засега няма да поставя никакви ултиматуми на спестовните банки, докато не види резултатите за типа и качеството на кредитите им в сектора на недвижимите имоти. За първи път тези данни ще бъдат разкрити по-късно този месец и през следващия.

Испанското правителство също така проучва възможността фонда за преструкуриране на банките да инжектира капитал в банките чрез директно закупуване на дялове, което е считано за най-безопасният тип инвестиция.

От правителството също така обмислят създаването на така наречената „лоша" банка за токсичните активи на някои от спестовните банки.

Правителственият дълг на Испания не е толкова голям в сравнение с някои други проблемни страни в Еврозоната като Гърция и Ирландия. Цените при които Испания пласира дълг обаче скочиха в края на миналата година, след като Ирландия получи 67.5 млрд. долара спасителни средства от ЕС и МВФ. След успешното пласиране на облигации от страната на Испания лихвите по дълга на страната намаляха. Инвеститорите обаче се опасяват, че правителството все още не е разкрило изцяло проблемите със спестовните банки, които ще натежат след време.

Прогнозите на анализаторите за това от колко капитал ще е нужен са по-консервативни от тези на правителството. От UBS AG смятат, че банките могат да имат нужда от между 20 и 120 млрд. евро.