Който посети Лисабон през 2011 г. няма да бъде изненадан да плати 90 евроцента за билет за метрото. Освен ако не е бил и през 2010 г., когато билетът щеше да му струва 5 евроцента по-малко. Обществен транспорт, пътни такси, потребителски стоки, медикаменти, енергия- всичко в Португалия поскъпва, освен заплатите, които намаляват. Под двойния удар на кризата и строгите мерки за ограничаване на дефицита, страната влиза в една черна 2011 година, пише френският в. „Les Echos" под заглави „Португалия- голям скок назад".

Жозе Матеус- 57-годишен собственик на малък железарски магазин в Браганса, в северната част на страната, вижда как „строгите мерки" от ден на ден влияят по-силно на счетоводната му книга- цената на повечето от стоките се повиши заради новия ДДС,(увеличен от 21 на 23%), а броят на сделките намалява с около 30%.

Наистина след една катастрофална 2009 г., през 2010 г. потреблението в Португалия скочи, включително и заради очакванията за двойния скок на ДДС (първо през юли миналата година, а после и през януари).

Ангола- новото Елдорадо

Но през 2011 г. вътрешното търсене закономерно ще намалее. „Потреблението ще спадне, защото преките и косвени данъци се увеличиха, заплатите на държавните служители бяха орязани средно с 5%, а безработицата ще продължи да расте, защото страната ще влезе в рецесия", коментира Кристина Казалино, главен икономист на Banco BPI.

В края на 2010 г. безработицата в Португалия достигна исторически рекорд от 10.9% от активното население, според националната статистика. Очаква с е през тази година тя да достигне 11.4%.

„Става от лошо по-лошо", разказва продавачът от железарията. „Все повече хора виждат заплатите им да намаляват или остават без работа, после без обезщетения за безработица и накрая заминават в чужбина".

Такъв е случаят на 28-годишната Карла Гонсалвес, която пристига в Париж на 30 декември: „Заминах от Португалия, защото няма никаква възможност да се води нормален живот", заявява тя. Карла работи пет години като журналист в Браганса за 580 евро, което е едва 100 евро над минималната заплата, нито веднъж не е повишавала повишение, не е спестила нищо и не може да се отдели от родителите си."Понякога със седмици работехме без пари заради кризата", обяснява тя. Сега Карла работи като камериерка в Париж и получава двойно повече при по-малко работно време.

Тя не е изолиран случай. Ангола се е превърнала в новото Елдорадо за португалските предприемачи, разказва млад юрист, бивш служител в ООН, който сега сменя работата си в Лисабон с работа в Мозамбик.

Друга заплашена категория за т. Нар. falsos recibos verdes (фалшивите зелени квитанции) както ги наричат-работещи на фалшиви граждански договори. Системата със зелените квитанции е въведена през 80-те, за да се отчитат някои независими професии като лекари и архитекти. Тази система обаче започна да се използва от фирмите, за да не плащат социални осигуровки на служителите си, уж наети за конкретна дейност. Феноменът засяга около 900 000 работещи, или около 15% от работещото население. Наистина, през последната година португалското правителство се опитва да въведе ред, така че в случай на уволнение хората да получат помощи, но за мнозина португалци това вече е пропусната възможност.

Рекордна задлъжнялост за Европа

За много португалци актуалната тема в момента е затягането на коланите. Такъв е случаят на Жулиета Ферера- учителка в Брасанга: „Трябва да плащаме за образованието на двете ни деца, да връщаме кредити, с което ни е по-трудно да се справим, защото всички скача, докато, както е в моя случай, заплатите намаляват".

Португалските домакинства са едни от най-задлъжнелите в Европа с ниво от 120% от средния доход, най-вече заради жилищни кредити. Остават и тези, които просто няма накъде да затягат коланите и единствената врата, на която могат да почукат е тази на благотворителни организации и Църквата.

Последните вече бият камбана, макар и примерите на солидарност да се увеличават. Например благотворителната La Banque alimentaire, която организира социални кухни, в края на 2010 г. реализира рекордна кампания за закупуване на храни. Епископът на Брага пък призова свещениците да дадат част от заплатата си за бедните.

Въпреки това обаче мерките за икономии в Португалия оставят горчивия вкус на несправедливостта. „Социалното неравенство се задълбочава, защото средната класа и бедните са тези, които плащат най-солената сметка", заявява Жулиета Ферера. Повечето от мерките за икономии се усещат повече от потребителите, отколкото от фирмите, от средната класа отколкото от богатите.

Сега Португалия заема второ място на почетната стълбица за социално неравенство. След Латвия. И до България и Румъния.