Смятам, че България трябва да се стреми към общоприети европейски практики, не може след 20 години демокрация да сме в сянката на застрахователни компании, които чрез стикери си разделят пазара. Това беше един от основните аргументи за забрана на маркирането, изказан от Цветан Цветанов - вицепремиер и министър на вътрешните работи по време на кръгла маса на тема „Маркирането със стикери във връзка със застраховката „Каско" - за и против".

На кръглата маса се изказаха различни мения по въпросите за европейските практики и ефектите от маркирането. Проблемът е, че говорейки за тези неща, едни участници визираха маркирането изобщо, а други - само стикерите и външната индикация. Стана ясно обаче, че за мнозинство от застрахователите основен враг са стикерите. Част от тях приемат пасивното маркиране, но без външна индикация. Някои от присъстващите експерти и представители на застрахователни компании изрично подкрепиха казаното от Цветанов, че лепенките се ползват от застрахователи, за да не им се крадат колите от свързаните с тях крадци.

Повечето твърдения обаче бяха представени като безспорен или всеизвестен факт, т. е. без конкретни данни или доказателства. Може би затова участниците се обединиха около искането за официална статистика за откраднатите застраховани автомобили, която да бъде събрана от КФН. Зам.-председателят на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор" Борислав Богоев обеща да събере необходимите данни, но уточни, че статистиката би била изкривена, защото в нея няма да попаднат автомобилите, които бидейки откраднати не са заявени като такива в МВР а за тях се водят преговори със самите крадци.

Визирайки именно стикерите и всичко, което индикира пасивното маркиране Д-р Пламен Ялъмов, изпълнителен директор на ЗАД "Алианц България" заяви: „Това е в нарушение на принципите на конкуренция и трябва да бъде премахнато както в останалите европейски страни".

„Защо навсякъде в Европа и в света маркирането се стимулира не само от застрахователите, а и от автомобилни клубове, даже и от полицията, а у нас говорим да бъде забранено?", запита Цветанка Крумова, изпълнителен директор и член на УС на Армеец. Според нея забраната за индикация забранява самата дейност по пасивно маркиране и това предложение идва от чуждестранните компании, които по този начин искат да получат пазарни предимства пред българските дружества. „Пазарът трябва да продължи да се развива и да стимулираме не само чуждите. Има пазари, на които местните компании просто изчезнаха. В Унгария например работят само 7 големи чужди компании", заяви тя.

„Ние сме българска компания и не се оплакваме от конкуренцията на чужди компании и не смятаме, че лепенката ни дава някакво предимство. Това абсолютно не е застрахователен бизнес", каза в отговор Асен Христов, председател на НС на Еврохолд България.

„Никой не отрича, че в чужбина има организации, които извършват пасивно маркиране, но никъде застрахователят не насочва към точно определена организация за пасивно маркиране и никъде не го изисква като условие за влизане в сила на полицата по кражба", заяви Г-н Констанин Велев Член на Управителния съвет на Дженерали България Холдинг EАД.

Всички маркиращи фирми в Европа имат стикери според Георги Желев от маркиращата компания Кейт ООД. Мнението му, че лепенката играе превантивна функция, като показва, че частите на автомобила могат да бъдат разпознати, бе подкрепено и от Цветанка Крумова.

"Не намирам никакви аргументи от застрахователно-техническа гледна точка по посока пасивното маркиране, като ограничаващо риска обстоятелство. Ако толкова искаме да правим пасивно маркиране - нека се прави без никаква индикация върху автомобила", заяви още Велев.

"Ако някой толкова иска да маркира - нека го прави, но дайте да лицензираме фирмите, които маркират - да подлежат на контрол. Нека всяка маркировка да има 150 лв. патентен данък върху лепенката и който смята, че тази лепенка го защитава да си го плаща в полза на държавата", предложи Асен Христов. Според него проблемът е, че близо 25% от разходите за маркиране се връщат под формата на нерегламентирани комисионни към мениджърите, които са осигурили договора с маркиращата компания. Христов смята, че със забрани няма да се реши въпросът, а са необходими големи индивидуални глоби.

Идеята за лицензиране на маркиращите фирми и това тяхната база данни да бъде свързана с полицията бе подкрепена и от Стефан Софиянски, изпълнителен-директор на Лев Инс.

„За никого не е тайна, че стикерите не помагат за намаляване на кражбите, но трябва да разграничим стикера от самата маркировка. Ние сме за махането на стикерите, но и за използването на пасивното маркиране. Нанасянето на рамата върху много детайли намалява риска от застрахователни измами", заяви Софиянски. „Изискваме от клиентите да минат през пасивно маркиране, тъй като в България голяма част от застраховането се извършва от посредници, някои от които недобронамерени. За никого не е тайна, че се застраховат вече ударени МПС с антидатирани полици", допълни Софиянски.

С маркирането се пресичат преди всичко измамите с крадени части от автомобили е мнението и на Петрозар Петков, изпълнителен директор на Бул Инс. Според него трябва да бъдат маркирани всички автомобили и да има унифицирана лепенка, еднаква за всички застрахователни компании.

Държавата да ползва фактът, че има пасивно маркиране, призова Георги Желев от Кейт ООД. Той предложи да се правят проверки по складове за авточасти втора употреба, където може да се намерят части от много откраднати автомобили. Според него това би намалило броя на кражбите.

Източник: Insurance.bg