Китайската мечта, превърната в кошмар за търговските вериги
За някои търговски вериги мечтата за светло бъдеще в Китай се превърна в кошмар.
Mattel, американският гигант за играчки, наскоро се опари със своя Barbie Store в Шанхай за 30 млн. долара, открит през 2009 г. Най-големият магазин за куклите Барби в света с 3300 кв. м площ и най-зашеметяващата колекция от кукли и разнообразни продукти, свързани с тях, затвори врати, пише Le Figaro.
Единствен в света, облицован с розов неон и снабден с ресторант и бар, този проект трябваше да помогне на Mattel да проникне масирано на китайския пазар. Преди отварянето му продажбите на куклите Барби в Китай бяха едва 2.5% от всички. Mattel , който си бе поставил за цел да направи страната свой основен пазар до 2014 г., констатира само спад на продажбите и още през първите осем месеца от отварянето на магазина си намали предлаганите артикули с 30%.
Линда Ду, говорител на Mattel, обясни затварянето на магазина като „стратегическа промяна", но наблюдателите заговориха за закономерност.
Месец по-рано Home Depot- световен номер едно в търговията със строителни материали и стоки за дома, затвори и последния си магазин в Пекин.
През февруари американската верига за електроника Best Buy затвори девет свои магазина в Китай.
Анализаторите смятат, че тези затваряния са в следствие на липсата на интерес сред китайците към предлаганите продукти. Home Depot предлагаше на потребителите от градовете възможност да правят сами ремонти, докато в Китай те предпочитат да наемат работна ръка за малките задачи. В същия дух B&Q вероятно ще е следващата верига с неуспешна инвестиция в Китай.
„Привлекателността на китайския вътрешен пазар доведе до много грешки в анализите", коментира Партис Норди от BNP Paribas за Азия. „Всички компании искаха да са първи и не действаха рационално".
По-думите й най-засегнати от „часовата разлика" с настроенията на китайските потребители ще са американските вериги. Те имат концепция за търговия, която функционира достатъчно добре в страната и са склонни да мислят, че е приложима навсякъде. Оказва се обаче, че китайските потребители смятат за сложна системата на моловете с многобройните марки и търговци.
Норди даде пример за успешна адаптация с Carrefour, които първоначално продавали месо в пластмасови опаковки, но после установили, че това не съответства на навиците на китайците и сега го излагат като на пазара.
Друг успешен пример е Mercedes, чийто Smart не се ползвал с интерес в Китай. Годишните им продажби били едва 300 коли . Когато обаче компанията започна продажба в интернет, за 3 часа и половина успя да продаде 200 коли.