Индикатори, които подпомагат валутните трейдъри
Търгуващите на валутните пазари често се съсредоточват върху технически индикатори при вземане на решения, както и върху една или две основни валутни двойки, като пренебрегват други индикатори и взаимовръзки, оказващи въздействие върху пазара.
Някои връзки, като тази между цената на петрола и движението на канадския долар, например, са широко популярни, други не чак толкова.
В същото време, на пазара са налице редица корелации между валутите и цените на определени активи, които биха могли да подпомогнат трейдърите при вземане на решения, пише изданието Investopedia.com.
Ето и някои от тях:
Доходността на държавните облигации
Макари и на пръв поглед странно, доходността на щатските държавни ценни книжа са със съществена корелация с курса на долара. Това до голяма степен важи и за останалите валути и държавни облигации.
Като цяло посоката на инвестициите са свързани с икономическото състояние и паричната политика на съответната страна. Ако икономиката на една страна проявява признаци на добро представяне, то инвеститорите ще купуват облигации на съответната страна, търсещи стабилна възвращаемост. Това би предизвикало търсене на валутата на страната, което пък се отразява в по-силна национална валута.
Това е причината, поради която портфолио-мениджърите следят отблизо доходността на краткосрочните облигации на съответните страни.
Една от валутните двойки, за които това важи до голяма степен е щатски долар-йена. На валутните пазари курсът на долара спрямо йената се движи със силна корелация спрямо доходността по краткосрочните облигации (най-вече двугодишните такива).
Валутните фючърси
Дериватите, в случая валутните фючърси са много добър потвърждаващ показател за краткосрочния тренд на валутните курсове.
На пазара на акции се следи отблизо търгувания обем фючърси на водещите индекси, за потвърждаване на посоката на пазара. На валутните пазари инвеститорите следят обема отворени фючърси при съответната валутна двойка, което дава насока за тренда.
Обикновено се следи за отворени значителни позиции в определена посока, което прави случването на противоположното движение доста вероятно. Тук важи с пълна сила принципа „когато всички очакват нещо, то не се случва".
Така например, на 19 декември 2010 година, мечите нагласи спрямо еврото бяха достигнали 90-дневен връх. Малко след това закриване на къси позиции, след като еврото достигна ниво на подкрепа при 1.3080 инициираха поскъпване на единната валута с 10%.