Мегапроектът "Софийски акрополис" е на път да бъде изваден от фризера. Пет години се изтърколиха, откакто гръмна новината, че бившата социалистическа гордост "Балканкар 6 септември" ще се превърне в нов жилищен квартал, в нещо като "град в града".

През 2006 г. литовската компания "ВП груп" обяви, че ще вложи 1 млрд. лв. в строителство на мултифункционален комплекс с мол и небостъргачи. Върху терен от 191 дка на бул. "Никола Мушанов" и ул. "Житница" бяха планирани феноменално количество имоти и като брой, и като площ - над 3000 жилища, 97 000 кв. м търговски и развлекателни площи и 104 000 кв. м офиси.

В края на 2008 г. проектът на литовците даде тон за песен за предстоящото масово замразяване на имотни мегапроекти. Причините - световната финансова криза, поскъпналото кредитиране и спадналото търсене на имоти.

В най-тежкия период на кризата бе направен опит за продажба на терена и за привличане на стратегически партньор, но времената бяха такива, че интересът към подобни мегапроекти беше нулев.

Ледовете започнаха да се топят през миналата година. Тогава собственикът на терена започна да търси алтернативни варианти как да застрои мястото между кв. "Красно село" и жк "Овча купел", както и да преговаря с банки за финансиране.

Сега става ясно, че проектът ще претърпи сериозна трансформация, преди да бъде реализиран. За жилищната част смело може да се заключи, че кризата я схруска. Отказът от строителството е заради продължаващото свръхпредлагане на апартаменти в столицата.

Последният (засега) вариант залага главно на търговско-развлекателна част. Тя ще включва хранителен магазин "Т маркет" на 12 000 кв. метра (бел. ред. - веригата е собственост на същата литовска компания), ледена пързалка, боулинг с 24 писти, 10 кинозали и заведения с 2500 места. Планирани са 7500 паркоместа, а като втори етап са заложени 74 000 кв. метра офиси.

"Към средата на годината ще се реши съдбата на "Софийски акрополис". Засега компанията е съсредоточена в проектите си в Естония, където икономиката се развива по-добре", коментира Ивайло Митев, директор на българското поделение на литовското дружество.

Консултанти споделиха, че теренът на "Балканкар 6 септември" е проучван за изграждането на търговски парк - комбинация от няколко големи магазина един до друг. Но тази информация не бе потвърдена от Ивайло Митев.

"Софийски акрополис" е класически пример за бивша индустриална зона, която трябваше да се превърне в модерен район за обитаване, пазаруване и работа. Подобно на бившия хладилен завод "Мраз". Част от промишления обект вече разцъфтя като офис комплекс "Василев бизнес сити".

За другия каров завод "Балканкар Средец" също има проект за мултифункционален комплекс. Там се предвижда и най-високата сграда в София - 180-метров небостъргач. За кулата от доста време има разрешение за строеж според думите на инвеститорите от "ЕЦЕ проектмениджмънт".

Бившият железопътен завод до софийската Централна гара се оформя като търговски парк. Засега в него участват веригата за електроуреди "Технополис", мебелна къща "Явор" и хипермаркет "Темпо", част от сръбския "Делта холдинг". Водят се преговори и за хипермаркет от типа "направи си сам". Инвеститор зад Централна гара е българската "АГП груп".

Брокери определиха като удачно решението на литовците за премахване на жилищната част от проекта. Районът между "Красна поляна" и "Овча купел" се е оформил като индустриално-офисна зона и търсенето на апартаменти там е слабо. Наблизо има няколко общежития, а в съседство най-известните обекти са голям гараж на фирма за товарни превози, база на "Нипроруда" и ТЕЦ "Земляне". Това би направило изключително трудна продажбата на заплануваните в първоначалния вид апартаменти.

Чакат вятъра на промяната за друг каров завод в София

"Европа парк" - така се казва мегакомплексът, планиран на мястото на другия каров завод "Балканкар Средец". На близо 130 декара площ до бул. "Тотлебен", недалеч от Руски паметник, трябваше да бъдат изградени: 180-метров небостъргач, мол, жилищни сгради и развлекателни площи. Параметрите са следните: 80 000 кв. м магазини, 40 000 кв. м офиси, 260 000 кв. м жилища. Обявената инвестиция беше 500 млн. евро.

Основните фигури зад проекта са бизнесмените Георги и Кирил Домусчиеви (на снимката). За мола и небостъргача съинвеститор е германската компания "ЕЦЕ проектмениджмънт".

Проектите на практика са три. "Европа тауър" ще се казва небостъргачът, който трябва да бъде построен върху 6 дка терен. 180-метровата сграда ще включва офиси, апартаменти и подземни гаражи с обща площ 40 000 кв. м. Предвиждаше се небостъргачът да бъде готов през 2011-2012 г., но строителството още не е започнало.

Кризата в потреблението бави и реализацията на мол "Европа център". За него се предвиждат 45 дка. Завършването на комплекса с 250 магазина и 80 хил. кв. м търговска площ бе планирано за тази година. За реализацията на мола не помогна и фактът, че до края на 2008 г. бяха сключени наемни договори за над 1/3 от площите.

На останалите 77 дка земя бяха планирани жилища. Тази част от терена беше обявена за продан през 2009 г., но няма информация да е продадена.

"Проектите върху "Балканкар Средец" са замразени, пазарът в момента ги прави трудно продаваеми. Парцелът от 77 дка на този етап не се продава, нито търсим стратегически инвеститор. Жилищната част беше предвидена като трети етап, след като се реализират молът и небостъргачът. Целта е те да бъдат магнит за евентуалните купувачи на жилища", обясни Георги Домусчиев. Той не се ангажира кога точно проектите ще бъдат размразени, но изрази оптимизъм предвид лекото раздвижване в имотния сектор от края на м.г.

От кулите на Джанкови само споменът остана

На двеста метра от бившия завод "Балканкар Средец" имаше уникален проект за две 330-метрови кули. Братята Стефан и Красимир Джанкови заедно с кувейтски партньори чертаеха планове на мястото на техен хлебозавод на ул. "Охридско езеро".

През 2007 г. Столичният общински съвет одобри проекта и поиска от строителното министерство разрешение за намаляване на отстоянията със съседните сгради.

От ведомството на тогавашния министър Асен Гагаузов обаче отказаха и кулите близнаци останаха мираж. Срещу вдигането на 330-метрови сгради на това място се обяви и главният архитект на столицата Петър Диков.

Източник: в. 24 часа