63% от българите заявяват, че жизненият им стандарт през последната година се е влошил, показват данни на НЦИОМ от проучване, направено в началото на март сред 1000 души.

Най-засегнати са възрастните, необразованите, крайно бедните и представителите на етническите малцинства.

Привържениците на опозиционните партии, както и политически апатичните по-често от останалите са на мнение, че стандартът им се е понижил. 5 на сто от анкетираните намират, че жизненият им стандарт е по-добър, като най-често те са сред привържениците на ГЕРБ и "Атака". 45% по-скоро са оптимисти и очакват по-добър жизнен стандарт през следващите няколко години. Песимистите са 23 на сто.

През март оптимистите за собственото си бъдеще са 49%, а песимистите са 40%. Оптимистично на бъдещето на страната гледат 47% срещу 41% песимисти.

Най-големият страх на българите е свързан с това да не останат без работа - 32%. Ниските доходи и нередовното изплащане на заплати притесняват 29%, а нарастващите цени на храни, лекарства, горива и електроенергия - 17 на сто. 11 на сто смятат, че здравеопазването ни е лошо, 8 на сто се страхуват от престъпността, а 6 на сто - от липсата на сигурност за бъдещето.

В сравнение с последните месеци от управлението на тройната коалиция сега българите, които вярват, че страната върви в правилната посока, са значително повече - 18% през март 2009 г. към 28% през този месец, констатират от НЦИОМ. Въпреки това и сега преобладават оценките, че страната се движи в неправилна посока - 54% смятат това сега срещу 66 на сто през март 2009 г.

НЦИОМ е изследвала и нагласите на българите за мерките срещу престъпността. 41% от анкетираните смятат за допустимо да се ограничат някои техни граждански права, ако са убедени, че това ще доведе до спад на престъпността. Такава нагласа има предимно сред по-възрастните хора. 36% от анкетираните не биха приели подобни ограничения. По-често така мислят мъжете, хората със среден и по-висок стандарт, младите под 30 години и жителите на големите градове.

Нагласите се различават от регистрираните в началото на управлението на тройната коалиция, коментира директорът на НЦИОМ Лидия Йорданова. През ноември 2005 г. 59% са посочили, че биха приели да се ограничат гражданските им права, ако това води до намаляване на престъпността, а едва 21 на сто са били против. През последните години все повече се мисли за престъпността като за проблем, по който се работи усилено, и това прави неприемливо допускането, че се налагат крайни и непопулярни мерки като ограничаване на гражданските права, е изводът на социолозите.

Според 37% от анкетираните положението се е подобрило в сектора на обществения ред и борбата с престъпността. 36% виждат положително развитие по отношение на пътищата, а 34% - в усвояването на еврофондовете. В четири сектора преценката е, че положението през последната година не се е променило - в транспорта (36%), в образованието (35%), в екологията и в борбата с корупцията (по 34%).

Източник: БТА