Липса на управленска воля, популистки ход или нечиста сделка е сключването на меморандума между правителството и Лукойл?

Това са част от въпросителните, които постави тази безпрецедентна мярка, се казва в коментар на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Темата за цените беше подложена на оживена дискусия в общественото пространство, като на моменти дори измести Японската и Либийската криза от дневния ред.

В спора се включиха широк кръг от заинтересовани лица и групи, всеки цитиращ различни числа и източници за цените. И това си има своята логика, като се има предвид чувствителността на темата, както за потребители, производители, търговци, така и правителство. Точно то, изправено за пореден път пред общественото негодувание, избра пътят на популизма, вместо да опитва да решава конструктивно икономическите проблеми. Изказването на премиера, че нищо не може да се направи, каквато бе една от първите му реакции по темата, наля още повече масло в огъня. Логично, промяната на курса не закъсня.

В крайна сметка намесата на държавата ще понижи цените на горивата с 14 стотинки за литър - това е посланието от договорката за сключване на меморандум с Лукойл. Все още детайлите около тази договорка не са официално оповестени, но от всичко изговорено се разбра, че част от сделката е премахването на биокомпонента от дизеловото гориво и промяна в задължителните запаси на фирмите. В замяна на това Лукойл ще замрази цените си за месец, с надежда примерът да последват и другите пазарни участници. И така, крехкото спокойствие е постигнато. Какво следва нататък?

Това което държавата спестява на широката публика са действителните ефекти от подобни административни регулации, които ще имат крайно негативно влияние за всички потребители. И двата лоста (биодизел и резерви) са свързани с поети ангажименти на България като държава членка на ЕС и са регламентирани в договори и директиви.

Био-то

Премахването на биокомпонента е точно обратното на европейската политиката. България вече е поела ангажимент да достигне определени цели за използването им до 2020 г. Това е заложено и в голяма част от националното законодателство като енергийна стратегия, закон за ВЕИ, Национална програма за реформи. Сегашното премахване ще трябва да се навакса в следващи периоди, заедно с първоначално предвидени стъпки на увеличение на биочастта. Ако това сега ще трябва да понижи цените с 6 ст. на литър, то в последствие трябва да очакваме още по-голямо увеличение. А колкото повече се отлага това увеличение, толкова по шоково ще бъде.

Резервите

Намалението на задължителните резерви също ще има своя негативен ефект за всички потребители в средносрочен план. Логиката на предложението е, че поддържането на запасите за по-кратък срок ще трябва да намали разходите за производителите и вносителите, което би трябвало да се отрази в понижение на крайната цена. Аналогично на биодизела и тук България има поети ангажименти към ЕС, но разликата е в значително кратките срокове за достигане на нивата. Според Договора за присъединяване и директива 2006/67/ЕО всички държави членки следва да поддържат запаси от поне 90 дни от среднодневната вътрешна консумация за предходната календарна година.

България е една от страните с преходен период, според който тази цел трябва да се постигне до края на 2012. Според графика до края на 2011 година резервите трябва да стигат за 80 дни (Закон за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти). Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" поддържа за 30 дни, останалото - производители и вносители. Директивата дава право на държавите да приспаднат до 25% от 90-дневното задължение, ако имат собствен добив на петрол. На практика това е неприложимо за България, тъй добивът на суров петрол е под половин процент от брутното потребление (0,4% за 2009 г.).

Към края на 2010 г. България е една от държавите в ЕС с относително най-ниски задължителни запаси - към края на декември са 67,4 дена потребление на база 2009 г. Тази информация е достъпна тук. А картата на ЕС по този показател изглежда така. България има едни от най-ниските запаси и следва да изпълни поетия си ангажимент до края на следващата година. Точно обратното ще се случи сега с предложените промени. И ако това е мярка за понижаване на цената, то истинската „цена" ще бъде платена още през следващата година, при задължителното повишаване на запасите.

Нещо повече, от началото на 2013 година действието на въпросната директива ще се замени с нова - 2009/119/ЕО, според която резервите ще се изчисляват по съвсем различна методика. За сега липсват оценки за това с колко и в каква посока ще се измени задължението на България. Ясно е само, че в преговорния процес България е изразила позиция, че новата методология поставя твърде амбициозни цели в висока цена. Освен това, според тази директива държавите членки ще могат да използват запасите си само при особено извънредни ситуации или кризи от местен характер.

За сега не е ясно как ЕК ще реагира на предложените мерки, особено в частта за резервите. Очевидно е, че с тяхното прилагане България ще влезе в противоречие с договорените условия, което може да бъде последвано от санкции. Погледнато чисто икономически, мерките повишават риска за всички потребители в България, тъй като наваксването на така предвидените отстъпки, ще се прави във времена на още по сериозен външен ценови натиск.

Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)