На 26 април светът отбелязва 25-та годишнина от най-трагичния ядрен инцидент в световната история - аварията на атомната електрическа централа в украинския град Чернобил.

Катастрофалните природни бедствия в Япония обаче отново събудиха страховете от ядрен апокалипсис на международната общност. Все още не може да се каже дали трагедията в АЕЦ "Фукушима" няма да надмине тази от преди 25 години в Украйна, тогава част от Съветския съюз. През последните десетилетия Чернобил се превърна в символ на екологичните катастрофи заради експлозията в 01:23 часа на 26 април 1986, когато светът осъзна до какъв кошмарен сценарий би могла да доведе евентуална грешка в атомна централа.

В 1 часа, 23 минути и 40 секунди на 26 април преди 25 години 187 бутала на системата на управление и защита влизат в активната зона за спиране на реактора. Верижната реакция би трябвало да бъде спряна. След 3 секунди обаче са регистрирани аварийните сигнали за превишаване на мощността на реактора и повишаване на налягането. А след още 4 секунди - глух взрив, от който цялото здание се разлюлява. Буталата на аварийната защита са спрели, без да изминат дори половината път.

От покрива на четвърти енергоблок, като от кратер на вулкан започват да излизат блестящи гъсти облаци. Те се издигат високо нагоре. Приличат на фойерверк. Облаците мигновено се пръскат в многоцветни искри и падат в различни посоки. Черно огнено кълбо се издига нагоре, образувайки облак, превръща се в хоризонтален, дълъг черен облак, който се движи встрани, сеейки смърт, болести и нещастие във вид на дребни-дребни капчици, пишат след време свидетели на ужасната катастрофа.

На територията на Чернобилската АЕЦ хората прескачат през срутените стени, по-късно поради високата радиация там не успяват да преминат дори роботите - просто "се побъркват".

А в същото това време вътре все още работят хората. Покривът го няма, част от стената е разрушена... Няма светлина, няма телефони. Рушат се преградите, подът трепери, помещенията се запълват с нещо като пара, или облак, или прах... Избухват искри от късо съединение. Стрелките на приборите за радиационен контрол блокират в горно положение. Навсякъде тече гореща радиоактивна вода.

В атмосферата е изхвърлен облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 000 души са принудени да напуснат родните си места. Оттогава вече разделените държави Русия, Украйна и Беларус понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване, вследствие на чернобилската авария. Градът на енергетиците Припят е отдавна мъртъв град - в празните домове с изпочупени прозорци се търкалят още забравени детски играчки, книги, тетрадки.

Само няколко старци живеят в близките села и не желаят да напуснат домовете си. Все още остава неизвестна истинската статистика за загиналите и починалите вследствие на ядрената катастрофа, а и техният брой расте... Закритата на 15 декември 2000 г. Чернобилска АЕЦ според експертите все още представлява голяма опасност за околната среда. По данни от онова време Чернобилската АЕЦ е била една от най-големите в света, отстъпвайки само на японската "Фукушима" и френската "Бюже". Четвърт век след аварията деца от тези райони продължават да боледуват заради радиацията и да се лекуват в различни страни по света. Украйна алармира, че се нуждае от 740 милиона евро, за да покрие последствията, ЕК отпусна 110 милиона.

В България преди 25 години хората се радваха на топлото време, първомайските почивни дни, пролетния дъжд, разхождаха децата в парковете. Съобщението дойде след 5 дни. Облакът по-бързо, но никой не предупреждава българите за опасността. Информационното затъмнение за "Чернобил" спечели в категория "Абсурди и куриози" с 29.05% от зрителските гласове, в проекта на БНТ през 2010 г. "Българското събитие на ХХ век". Името на чл.кор на БАН Любомир Шиндаров стана печално известно тогава през 1986 г.

По това време проф. Шиндаров е първи зам.-здравен министър и главен санитарен инспектор на републиката. Когато след няколкодневно закъснение в България най-после бе съобщено за аварията в съветската атомна централа в Чернобил, Шиндаров заедно с тогавашния председател на правителствената комисия за преодоляване на последствията от бедствия и аварии Григор Стоичков убеждаваха от екрана на националната телевизия, че няма никаква опасност за населението от радиоактивно замърсяване. Заради скриването на истината и омаловажаването на последиците от аварията през 1994 г.

Любомир Шиндаров получи от съда двегодишна условна присъда, а Стоичков - ефективна. Преживява инфаркт през 1995 и е освободен предсрочно през април 1996 г. Оттогава в България вече 25 години, особено след демократичните промени през 1989 г. продължава общественият дебат - "за" и против" АЕЦ, който в последно време около проекта АЕЦ "Белене" особено се засили. И вчера представители на няколко екоорганизации тръгнаха от Свищов към "Белене" на протест. С лозунги "Паметта за Чернобил и ужасът от Фукушима ни дават последен шанс да кажем стоп на АЕЦ-Белене".

На проявите по случай 25-а годишнина от Чернобилската трагедия в Украйна, се очаква да пристигнат близо 50 чуждестранни делегации на различно равнище, предава Интерфакс.

Вече са потвърдили посещенията си секретарят на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд, генералният секретар на ООН Бан Ки Мун, ръководителят на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Юкио Амано, председателят на Еврокомисията Барозу и председателя на Европейската банка за възстановяване и развитие Томас Миров, както и много държавни ръководители.

Източник: БГНЕС