Изследване на КНСБ показва, че работещите в малките фирми се трудят по-дълго от разрешеното в закона и декларират, че получават по-ниски заплати от тези, заети в големи предприятия. Висшистите по-лесно намират работа от хората с основно образование и без квалификация.

Изследването е с основен акцент върху проблемите на гъвкавостта и сигурността на заетостта. Анкетирани са около 30 000 души, като изследването стъпва на наблюдението на работната сила от страна на НСИ за първото и второто тримесечие на 2010 година.

Констатира се, че е налице безспорна връзка между размера на фирмата и равнището на месечната заплата. През първото тримесечие на 2010 година наетите в големите фирми са получавали с около 42 лв. по-висока нетна заплата спрямо тези, работещи в средните и са получавали 73 лв. повече от работещите в малките предприятия.

През второто тримесечие разликата между средното месечно нетно заплащане в големите фирми и това в средните и малките фирми е съответно 57 лв. и 130 лв.

Авторите на изследването са използвали класификацията, според малки предприятия са тези с до 20 служители, а средни - тези с от 20 до 49 работници.

"Ние ясно виждаме, че изследването показва, че независимо от създадените възможности за гъвкавост на заетостта, доминиращото желание на заетите лица е свързано със сигурността. Налице са доказателства за нарастване на сигурността с увеличаването на големината на предприятието", отбеляза президентът на конфедерацията Пламен Димитров, който представи основните изводи от проекта.

Данните от изследването показват, че в големите предприятия броят на работещи без трудов договор е 4 пъти по-малък от тези в малките предприятия. Констатира се, че в малките и средните предприятия се работи с 1.5 до 2.5 часа повече от законово регламентираното.

Изключително висока несигурност на заетостта има при работниците с основно и по-ниско образование и при нискоквалифицираните работници.

Доброволната работа на непълно работно време се предпочита от по-младите работници, както и работещите с висше образование и служителите в секторите на здравеопазването, културата, административни и спомагателни дейности и преработваща промишленост.

Прави се извод, че образованието е много съществен фактор за по-високата вътрешна гъвкавост, разглеждана по отношение доброволната работа на непълно работно време.

За 83 % от заетите на непълно работно време нискоквалифицираните работници е налице принудителна причина.

Една от най-разпространената форма на гъвкаво работно време е фиксирани работни часове без фиксирано начало и край и това е разпространено повече сред мъжете, отколкото сред жените.

Около 14 % от хората са се възползвали от възможността за ползване на отпуск по семейни причини. Много малко от наетите лица са декларирали, че работят на повече от едно място.

Източник: БГНЕС