Отличителна черта на капитализма, като че ли е това, че елитът успява да плячкосва безнаказано, а регулаторите не успяват да си свършат работата, се казва в материал на Bloomberg Businessweek.

Виждали сме това по време на финансовата криза, която започна през 2008 г.

В скандала, наречен Rent-a-Bank, в Тексас през 1970-те години, например, двама измамници създадоха схема от 50 кредитори, които натрупаха загуби от милиарди долари. Властите санкционираха един от тях, но тъй като престъпленията не бяха дадени на прокурор, същите престъпници се появиха отново през 80-те години и направиха същото нещо, но в по-големи мащаби.

Изводът: измамниците трябва да влизат в затвора или схемите им просто ще станат по-изпипани.

Като че ли забравихме този урок! Да вземем за пример седемте висши служители, обвинени за колапса на един кредитор през 2008 г. Всички тези случаи излизат наяве след разследване срещу Taylor Bean и Whitaker Mortgage. Първото дело бе рано тази пролет - 6.5 години след като ФБР предупреди, че има „епидемия" от ипотечни измами и че ако това продължи, може да доведе до финансова криза. Тоест, делото срещу бившия председател на Taylor Bean Лий Франкс, се води 9 години след предупреждения за съмнения в престъпление.

Taylor Bean е малка брокерска къща от Флорида. Fannie Mae хваща Фаркас в много нарушения, но така и не подава жалба, за да се стартира криминално разследване срещу него. Ако това бе станало, можеха да съдят Фаркас и фалитът на Taylor Bean да се предотврати. Вместо това компанията се разрастваше, след което фалира и завлече със себе си и банка. Колапсът бе на стойност 2.8 млрд. долара.

Вярно е, че има много подадени сигнали от банки за нарушения, но нито едно от тях не е срещу висши служители или големи фирми.

През 2007 г. властите са разследвали само 120 случая на ипотечни измами или нередности и нито една от тях не е била срещу голяма фирма.

Изводът: Ако не търсиш проблем, няма да намериш проблем.

ФБР се е концентрирало над банкиране на дребно, индивидуални кредитополучатели и дребни кредитори. А големият проблем е бил в големите фирми - където лоши кредити са били събирани, пакетирани, обезпечавани и продавани.

ФБР разследва не повече от 2000 ипотечни измами на година. Не само, че те са гледали грешните случаи, но и не са били близо до онзи 1 милион ипотеки, които бяха просрочени и които доведоха до имотния балон.

ФБР формира партньорство с Асоциацията на ипотечните кредитори (MBA) през 2007 г. Асоциацията има някаква абсурдна дефиниция на термина „ипотечна измама", според която счетоводни измами от страна на кредитора са невъзможни и банката винаги е жертвата.

Още през 1993 г. нобеловия лауреат Джордж Акерлоф и Пол Роумър са написали статия със заглавие „Плячкосването: Икономическият свят на фалита и печалбата". В нея те обясняват как CEO-та могат да използват счетоводна измама, за да създадат „сигурна" печалба в краткосрочен план. Те го постигат като дават лоши кредити при висока лихва. Така банката прави фалшива печалба. На криминален език обаче това е измама, защото когато правиш нещо, което води до загуба, то тя ще дойде и въпросът е само кога ще се случи, колко голяма ще бъде и кой ще понесе отговорността след теб.

Големите печалби в началото обясняват защо тези хора са били безнаказани толкова време - пазарът не търси проблем в компании, които отчитат печалби.