След цяла година на кризи с държавните дългове достигнахме нов етап. Това, което беше немислимо допреди година, а именно Гърция да поиска нова финансова помощ и да се налага да преструктурира външния си дълг, сега е неизбежно според лятната прогноза за Еврозоната на Ърнст енд Янг (EEF).

Ако страните от ЕС и ЕЦБ достигнат до споразумение за определени мерки, за да помогнат на Гърция през следващите няколко години, прогнозата за БВП на Еврозоната е той да се повиши с едва 2%, а през 2012 с 1.6% г., заявяват от EEF. В интерес на всички е да се постигне споразумение. Ако това не стане, единствената алтернатива е преструктуриране в безпорядък, което ще хвърли цялата Еврозона обратно в рецесия.

Мари Дирон, старши икономически съветник по Прогнозата на Ърнст и Янг за Еврозоната, коментира: "Нашите очаквания за 2011 г. бяха променена в посока увеличение, заради позитивните сигнали, които забелязахме през първото тримесечие на годината. Съществува, обаче, значителна несигурност относно ефекта от преструктурирането на гръцкия дълг върху финансовия сектор и неговите последици за икономиката в Еврозоната като цяло. Лесно можем да се подхлъзнем към безпорядък, при което БВП на Еврозоната ще падне съществено".

За България

През първото тримесечие на 2011 г. БВП нарасна само с 0.5%, по-малко от средната стойност за 2010 г., поради изключително слабото потребление от домакинствата и публичните компании, въпреки че износът продължи да се увеличава добре с тримесечен растеж от 4.6%. "За 2011 г. прогнозираме растеж на БВП от 3.2%, а за следващите по-висок - 4.8% (2012 г. ) и 5.6% ( 2013 г. ). Тези добри прогнози отчасти се базират на големия догонващ потенциал на българската икономика и нейните силни резултати от периода преди кризата", отчитат експертите от Ърнст и Янг.

Но рисковете за прогнозата остават поради несигурността за развитието на ситуацията извън страната. В частност, рисковете са свързани с повишената турболентност на европейските суверенни дългови пазари, като преструктурирането на гръцкия държавен дълг изглежда все по-вероятно.

Ако европейските власти не се справят с тази ситуация добре, последиците за ЕС могат да бъдат жестоки. Некоординираното преструктуриране на гръцкия дълг може да доведе до значително затягане на отпускането на кредити в Еврозоната, а за България- повишен стрес в банковия сектор и с намалено търсене за износ.

Допълнителен негативен ефект може да има огромното забавяне във възстановяването на ПЧИ. Имайки предвид ограничения световен апетит за поемане на рискове, малко вероятно е входящите ПЧИ да се доближат до нивата преди кризата в близко бъдеще. По-нататъшното затягане след евентуалното преструктуриране на гръцкия дълг ще забави възстановяването на ПЧИ и на свой ред ще задържи темпа на общото възстановяване.

Краткосрочно облекчение за Гърция

Допълнителният спасителен пакет от Европейския съюз и Международния валутен фонд ще предложи само краткосрочно облекчение за Гърция. Мари обяснява: "Независимо от справянето с проблема с ликвидността и осигуряването на време за гръцкото правителство за подобрения във финансовите дела и напредък със структурните реформи, спасителният пакет няма да осигури дългосрочно решение".

В комбинация с допълнителния спасителен пакет, EEF счита, че въпреки че умерено и добре организирано преструктуриране на дълга не е панацея, то ще осигури известно облекчение за гръцкото правителство, в опит да избегне несигурността и хаоса във финансовия и банковия сектор в Еврозоната.

Такова ограничено преструктуриране обаче ще има съвсем скромен ефект върху общия товар на дълга и може да не успее да постигне основната си цел да възстанови доверието на инвеститорите.

Възможностите в Европа "на две скорости"

Въпреки че като цяло растежът в Еврозоната ще бъде слаб и е изправен пред големи рискове от забавяне, очаква се някои държави да се развиват по-добре през следващите няколко години. В "основните" държави от Еврозоната, включително Германия, Франция и Холандия, прогнозата е БВП да расте средно с 2.2% годишно в периода 2011 - 2015 г. Това е темп на растеж, малко по-висок от десетилетието преди кризата. Например, през 2011 г. EEF прогнозира растеж от 3.5% в Германия, 4.1% - във Финландия и 2.2% в Холандия. Обратното, в държави от периферията - Португалия, Ирландия, Гърция и Испания, прогнозата е БВП да се увеличава с едва 1.2% през следващите пет години, което не представлява дори и наполовина темпа от десетилетието преди кризата.

Перспективите за Еврозоната са смесени и на секторно ниво. Бизнес услугите са сред секторите с най-добри перспективи, като в тази област Еврозоната ще се възползва от опитна работна ръка и натрупани експертни познания. Производството също се очаква да се възстанови по-бързо от икономиката като цяло, възползвайки се от голямото външно търсене за стоки от Еврозоната, конкретно от нововъзникващите пазари.