В условията на световна финансова криза, не винаги има втори шанс, но ако сте CEO на голяма корпорация, късметът може да ви се усмихне повече от един път.

Последните години бяха критични за мнозина в корпоративна Америка. Бяха загубени хиляди работни места, животът се промени.

В своята книга „Защо умни шефове се провалят" от 2004 г. професор Сидни Финкълщайн разглежда 51 провалили се CEO-та, от които само двама са наети отново на работа. Останалите или са започнали свои фирми, или са станали консултанти, или са се оттеглили от бизнеса.

Днес обаче компаниите изглежда са по-склонни да наемат „провалили" се мениджъри.

USNews припомня няколко такива истории. Хората в този списък не са били обвинявани в престъпления, а приписват своята лоша съдба на фактори извън техния контрол.

Вижте техните истории:

Мартин Съливан, бивш шеф на AIG: Съливан смени Ханк Грийнбърг от поста CEO през 2005 г. и бе начело на компанията по време на вземането на много от решенията, които доведоха до колапса й през 2008 г. През същата тази година той бе отстранен от AIG.

По време на неговото управление компанията емитира полици по деривативи, свързани с високорискови ипотечни заеми на стойност милиарди долари. Когато стойността на тези деривативи се срина, компанията бе принудена да помоли за помощ от правителството.

Къде е той сега: Миналата година британската застрахователна компания Willis Group направи Съливан заместник-председател и му повери ръководството на звеното за международни услуги. Съливан ще има базова заплата от 750 000 долара. Той може да получи бонус от 1 млн. долара. Ако остане на поста 3 години, ще може да получи и бонус акции, на стойност 4 млн. долара.

Тони Хауърд, бивш CEO на ВР: Той ръководи British Petroleum в продължение на 3 години, но ръководството му приключи след катастрофата с разлива в Мексиканския залив през 2010 г. Почистването на района и компенсациите струваха на компанията 41 млрд. долара. Хауърд си тръгна от поста с 1.7 млн. долара и акции, които може да струват още няколко милиона долара.

Къде е той сега: Наскоро той стартира фирма във Великобритания, която се занимава с горива. Новата му компания Vallares набра над 2 млрд. долара в IPO. Тя планира да използва тези пари, за да купува и разработва енергийни фирми в развиващи се държави.

Марк Хърд, бивш CEO на Hewlett-Packard: След пет години начело на HP, той напусна през 2010 г. след обвинения във връзка с колежка. Когато си тръгна той взе със себе си компенсация от 12.2 млн. долара и опции върху акции на стойност 30 млн. долара, според AP. В момента срещу компанията се води дело с твърдението, че HP е завишила компенсацията на Хърд неправомерно.

Къде е той сега: Само месец след като Хърд напусна НР, Oracle го наеха за президент и му определиха заплата, която може да надмине 10 млн. долара на година.

Станли О'Нийл, бивш CEO на Merrill Lynch: О'Нийл е работил в Merrill Lynch през почти цялата си кариера и стана CEO през 2002 г. Той я оглави точно тогава, когато тя започна да залага на високорискови ипотеки и деривативи, които генерираха милиарди долари загуби и доведоха компанията до ръба. През 2008 г. компанията се сля с Bank of America. През 2006 - годината, в която О'Нийл направи много от решенията, които доведоха до падението на Merrill, той е получил 91 млрд. долара заплата. Той се оттегли през 2007 г. и взе със себе си компенсация от 161 млн. долара.

Къде е той сега: През 2008 г. той влезе в борда на директорите на Alcoa.

Дау Ким, бивш шеф на звена „международни пазари" и „Инвестиционно банкиране" в Merrill Lynch: Под негово ръководство в периода 2003 - 2007 г. Merrill увеличи значително обема на дълговите облигации, обезпечени с високорискови облигации, които създаваше и продаваше, като стана най-големият емитент на такива облигации на Уолстрийт. Тези книжа доведоха до загуби от милиарди долари, които разклатиха фирмата. Ким напусна Merrill през 2007 г., малко преди да започнат големите проблеми и получи компенсация от над 35 млн. долара за работата си през 2006 г.

Къде е той сега: Той опита да стартира хедж фонд, но имаше трудности в това да си намери инвеститори, тъй като уцели старта на финансовата криза.

Чарлз Принс, бивш CEO на Citigroup: 4-те си години на върха на Citi той прекара в опити да извади максимална печалба от бума на рискови ипотечни книжа и „екзотични" деривативи. Той напусна поста през 2007 - точно когато започна да става ясно, колко рискови са били тези инвестиции. Той си тръгна с компенсация от 36 млн. долара, а компанията по-късно трябваше да поиска заем от 45 млрд. долара от правителството.

Къде е той сега: Принс е в сянка и не се занимава с финанси.

Джон Тейн бивш CEO на Merrill Lynch: Неговата кариера на Уолстрийт изглеждаше безупречна до 2007 г., когато замени О'Нийл на върха на Merrill Lynch. Тейн се опита да спаси Merrill от загубите и я въведе в сливането с Bank of America. Последното може би бе неизбежно, но Тейн си навлече гнева на обществото с няколко неща по време на управлението си. Едно от тях е, че направи ремонт на офиса си на стойност 1 млн. долара (който в последствие плати от джоба си). Друго е, че раздаде бонуси за общо 3.6 млрд. долара в годината, в която фирмата почти фалира и ползва заем от държавата, за да оцелее. Считаше се, че Тейн е един от кандидатите за висок пост в Bank of America, но в крайна сметка бе изтикан от компанията.

Къде е той сега: Той стана шеф на CIT, когато тя се спаси от фалит. Заплатата му там е 6 млн. долара на година и годишен бонус на стойност до 1.5 млн. долара.

Стивън Нюман, CEO на Transocean: Нюман имаше добра 2010 година, въпреки че неговата фирма притежава платформата на Deepwater Horizon, която избухна в Мексиканския залив и причини голяма екологична катастрофа. Той бе CEO на компанията едва от месец, когато се случи трагедията, но бе работил във фирмата от доста време и получи компенсация за 2010 г, в размер на 5.8 млн. долара. Той дори получи бонус от 100 000 долара за „сигурност на операциите", защото имало „малък брой инциденти" с платформи на компанията. След обществено недоволство, той и другите шефове дариха тези бонуси на семействата на 11-те загинали работници.

Къде е той сега: Все още е шеф на Transocean.

Дон Бланкшип, бивш CEO на Massey Energy: През април 2009 г. стана експлозия в мина на компанията в Западна Вирджиния. Загинаха 29 души. Оказа се, че компанията е получавала редица предупреждения за сигурността от експерти. През 2010 компанията обяви загуба от 167 млн. долара за 2010 г., спрямо печалба от 104 млн. долара за 2009 г. и в крайна сметка се сля с Alpha Natural Resources. През 2004 г. заплатата на Бланкшип бе намалена с над 40%. Когато той напусна обаче, прибра 14.4 млн. долара компенсация, пенсия от 7 млн. долара и 32 млн. долара в други компенсации. Хубаво е да си CEO, дори и на фалираща компания!

Къде е той сега: пенсионер