Кристофор Павлов, главен икономист в УниКредит Булбанк, отправи три послания по-рано тази седмица. Това се случи по време на официалното представяне на обемно проучване на икономическия екип на банката за цената на банковото финансиране в национална валута в страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа, с автори Кристофор Павлов, Елена Костадинова и Никола Георгиев. И тъй като въпросът за лихвите е гореща тема за медиите, те някак си пропуснаха няколкото важни послания, които дойдоха от най-голямата банка в страната.

Послание 1

„За мен най-голямата опасност в дългосрочен план е да не създадем едно общество, което да разчита само на чужденците, без да насърчаваме местните предприемачи" - цитат.

Тревожно е и някак си звучи обидно това, че можем да създадем едно поколение, което да чака чуждия капитал и опит, за да има същото това поколение доходи. Ами какво ще стане, ако този външен ресурс не дойде изобщо? Ами какво ще стане, ако все пак се влее и циркулира в икономиката ни, но за период от 10-15-20 години, след което ще реши в даден момент, че иска да се пренасочи към друга страна, подобна на България от миналото, със също толкова широко отворени врати за чуждия капитал, който да й оправи диспропорциите в държавните сметки?

Отговорите на тези въпроси го виждаме и днес - огромен ръст на безработицата само за две години и причината е оттеглянето на същия този външен ресурс, на когото така разчитахме и продължаваме да разчитаме. А процесът на възстановяване на пазара на труда отнема малко повече време от две години. Ще кажете, че страната е натрупала солиден резерв в годините на бума, но също видяхме, че той подлежи и на изчерпване.

Кога за последно чухте по медиите, че правителството има сериозна програма и работи усилено в подкрепа на българските бизнесмени. Вчера стана ясно, че Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия започва представяне на български компании в 6 търговски мисии по света, но това май е изключение в информационния поток, а не правилото. Правилото са новините за усилията на правителството в борбата му да привлече, колкото се може повече чужди инвестиции. Последната мода е те да са от Азия.

Не твърдя, че с насърчаването на българските предприемачи икономиката ни ще цъфне и върже, но апетитът за риск не е даденост, а когато едно общество поема отговорността за своето благосъстояние в свои ръце става и по-взискателно към управляващите.

Послание 2

„Ще отправя една препоръка към тези, които определят стопанската политика в страната. Една от мерките за редуциране цената на финансиране (банково - бел. авт.) е да се развие фондовата борса и небанковото финансово посредничество, които ще окажат по-голям натиск над банковото посредничество.

Развитият небанков финансов сектор способства за по-добра конкуренция между банките и небанковия финансов сектор, защото бизнесът има алтернатива за финансиране. Това несъмнено ще доведе до натиск за по-добри условия за бизнеса" - цитат.

Но възможно ли е да видим силен небанков финансов сектор, при един изключително силен банков сектор? Това сякаш е централният въпрос тук. Да не забравяме, че банките са галените деца на прехода и продължават да бъдат такива. Банките сякаш се ползват в обществото ни с по-особен статут и внимание (и от страна на властимащите, и от страна на граждани и бизнес). Само да споменем, че цялата строгост на закона може да ти се стовари на главата, ако действаш целенасоченo в ущърб, на който и да е представител от системата. На банките у нас се гледа като на стратегически важен отрасъл и това не е така само в България, както се видя през последните години.

Банките разполагат, като на длан със цялата налична информация за състоянието на българския бизнес. Имат и могат да си позволят сериозен експертен потенциал и не на последно място имат лесен достъп до международен опит.

Мислите ли, че мениджърите в банковите среди имат интерес и биха ли позволили лесно, залитането на добрия бизнес (със стабилни финансови показатели) към алтернативни форми на финансиране? А мислите ли, че добрият бизнес има интерес да излезе на Българска фондова борса - София и да сподели управлението си с няколкостотин, хиляди... акционера, когато може да получи изгодно предложение от банковия финансов сектор?

Това че борсата ни се нуждае от тези качествени емитенти, с чисти баланси и солиден бизнес, тук няма никакво значение. От значение е само това, че капиталовият ни пазар не може да предложи нищо атрактивно. От значение е също така и фактът, че малко на брой публични компании, могат да съсипят авторитета на целия пазар.

Послание 3

„Всички банки в страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа, включително и тези в Гърция, допуснаха грешки при ценообразуването на кредита, предвид рисковете. Цената на риска бе много ниска през 2007 - 2008 година. В най-висока степен бе подценен рискът при потребителските кредити" - цитат.

Знаете ли? Това е един от малкото случаи, да не кажа и прецедент, когато авторитетен представител от банковите среди в България да заяви публично: „Да, ние сгрешихме!" Малко закъсняло признание, но в никакъв случай не бива и да подценяваме значението му. Граждани и представители на бизнес средите започнаха масиран обстрел през последните години по банкерите в страната. Обвинителите твърдяха, че са станали жертва на неблагоразумната кредитна политика на банките и сега те плащат тежестта от тези грешки. Не, че не е истина, защото който е редовен платец, знае какво имам предвид!

Банкерската гилдия обаче запази самообладание и гледаше на случващото се от висотата на своята позиция, имайки свое разумно обяснение към по-скъпото си финансиране.

С признанието обаче, непряко можем да заключим, че тиражираните от банкерите причини за по-високите си лихви, не са обяснението на ситуацията, а са просто следствието от една неразумно водена политика преди това, която днес вгорчава допълнително живота на граждани, бизнес и на самите банки.

Иначе, да - лихвите в България са сравнително по-високи от тези в страни като Полша, Чехия...