Докъде ще стигнат усилията на правителството в поредния опит за приватизация на "Булгартабак"? Кой има най-голям шанс да се пребори за холдинга и какво го чака, след като мине в частни ръце? "Стандарт" потърси мнението на бившия министър на икономиката Николай Василев.

Преди години той стана един от поредицата министри, които си отидоха заради скандали около сделката на едно от най-апетитните ни държавни предприятия. Василев бе сред най-приближените до Симеон Сакскобургготски, но категорично отказа да коментира хипотезата царят да се кандидатира за президент.

- Г-н Василев, вече два пъти "Булгартабак" не може да бъде приватизиран. Kато министър на икономиката бяхте сменен малко след като "Табако Кепитъл партнърс" не можаха да станат собственици. Какво попречи сделката да се състои?

- За приватизацията на "Булгартабак" са правени четири опита. Сега е петият. Първият беше още по времето на Иван Костов - през 1999 г. бяха обявени за приватизация 49%, което по принцип е кауза пердута, защото никой не иска да бъде партньор на държавата. Тогава не дойдоха никакви оферти. По-късно съм разговарял по темата с покойния Александър Божков, който казваше, че това е политически въпрос и по политически причини "Булгартабак" не може да бъде приватизиран. До момента се е оказал прав.

- След това?

- Вторият опит беше моят, третият на Лидия Шулева. Четвърти частичен опит имаше при Румен Овчаров. Тогава започна да се говори за потенциална сделка, работеха консултанти. Личната ми теза е, че опитът да говори за приватизация на "Булгартабак" е истинската причина за махането на Овчаров. В момента, в който започна да говори за това, по други причини...

- Му намериха цаката...

- Да, намериха начин да го отстранят.

- Вие заради "Булгартабак" ли си заминахте и кой се опита да провали тогава сделката по приватизация?

- Според мен историята се повтаря по подобен сценарий всеки път. При всяка приватизационна сделка има няколко групи хора против. Едните са опозицията. Без значение кой е на власт и от коя партия, опозицията в България много често е против действията на управляващите. Донякъде това е политически разбираемо.

- Втората група хора кои са?

- Това са хората, които по принцип не подкрепят приватизацията. Те са против приватизацията на "Булгартабак", на банките, на електроразпределителните дружества, на телекоми, пощи... За тях приватизацията винаги е лоша, винаги е неподходяща. Ако зависеше от такива като тях, автомобилните заводи "Шкода" в Чехия нямаше да бъдат приватизирани в началото на 90-те. И до днес там щяха да произвеждат стари социалистически коли вместо в момента да са сред шампионите в автомобилостроенето и да изнасят коли за целия западен свят.

Третата група са тези, които имат корпоративен интерес в конкретната сделка. Ако има петима кандидати и единият печели, другите четирима се обединяват срещу него. За да може ако сделката се провали, да имат шанс да се включат в бъдеще. Това се случва във всяка приватизация, особено когато е много шумна като при "Булгартабак". Така беше и при БТК.

- Тези групи като че ли се намесват при всяка приватизация?

- Така е. Специално при "Булгартабак" има и четвърта група - на политици, които нямат интерес компанията да бъде държавна. Сами можете да ги анализирате.

- Направете го вие...

- "Булгартабак" изкупува тютюн - определени количества на определени цени. Цигарите са силно акцизна стока и през дружеството може да бъде прокарвана политиката за целия сектор. Т.е хора, свързани с тези фактори, са четвъртата група - за тях е изгодно "Булгартабак" да е държавна. И всеки път, когато се обяви сделка за приватизация на дружеството, тези четири групи се обединяват в тъмна коалиция, която за 20 г. не е изгубила нито един мач. Министри си заминаваха и сделка нямаше. Оцеляха само онези икономически министри, които не докоснаха "Булгартабак" - Жотев, Петър Димитров. Те са били достатъчно политически "прозорливи". Казвам го с огорчение, не с възхищение. Останалите платихме цената за неуспешната приватизация.

- Кога бе най-точният момент да стане тази сделка?

- Най-добре е да беше извършена при Филип Димитров. След като той не можа, по-добре да я беше направил Беров, после Костов, ние. И по-добре е днес да се приватизира, отколкото никога да не се случи.

- Очаквате ли провал на сделката?

- Горещо се надявам тя да се случи. Ще има много хора против, но аз ще подкрепя всеки екип и министър, които успеят да осъществят приватизацията. Още през 1998 г., когато бях много млад инвестиционен банкер, банката, за която работех в Лондон, се интересуваше от тази сделка като една от най-интересните в Източна Европа. Ако знаех, че през 2011 г. с вас ще водим този разговор, щях да умра от срам. От национален срам, че България толкова години не може да свърши тази важна задача. Щом досега мачът е нула на четири, има шанс да стане и нула на пет. Дано да греша.

- Бизнесмени или политици имат по-голям интерес "Булгартабак" да остане държавна?

- По-скоро смесица от политика и бизнес. Въпросът не се свежда само до една партия, а до цялата система на производство и изкупуване на тютюн и - още в по-голяма степен - на продажба и дистрибуция на цигари. Цялата система е спечелила много от това, че например фирма като "Филип Морис" преди 20 г. не взе "Булгартабак" за 1 милиард или повече. Може би тогава България щеше да е световен фактор в този бранш.

- Колко струва "Булгартабак"?

- Коалицията "против", за която говорехме преди малко, при всяка от сделките - с цел нейния провал - мобилизира мощни обществени ресурси - медии, синдикати, псевдоексперти. Вижте старите вестници - за всяка приватизационна сделка винаги се обяснява, че цената не е добра. За "Булгартабак" казваха, че е 900 млн. долара, за БТК - милиарди. В Източна Европа е много лесно да се пързулнем в тази посока. Вероятно е имало и "експерти", твърдящи, че заводите "Шкода" са продадени евтино. Но къде са днес тези експерти?

Сега с интерес очаквам и поредната препродажба на БТК. Това ще бъде добре за компанията.

- Съжалявате ли, че жертвахте политическата си кариера, когато ви отстраниха заради "Булгартабак"?

- Не, днес ако мога да се върна 10 г. назад, вероятно ще направя същото и ще си "счупя" главата втори път. Защото съм от школата, която вярва, че частният сектор е по-добър мениджър от държавата.

- Ще се качат ли доходите на хората и ще се вдигнат ли минималната работна заплата и пенсиите?

- Няма да изпадна в групата на опозиционерите, които, щом не са в правителството, винаги са против. Подкрепям рестриктивната политика на това правителство по отношение на доходите. Знам, че ви казвам нещо непопулярно. Но, ако вдигнем заплатите неразумно, по унгарско-гръцки модел, докъде ще стигнем? България би могла да си извади много поуки от провалите на други държави в сферата на бюджетния дефицит и дълга. Опитите уж за стимулиране на икономиката с големи дефицити са като допинг преди състезание. Може краткосрочно да ти вдигне тонуса, но пораженията след това многократно превишават ползите, ако изобщо има такива.

- Малко като министър говорите...

- Казвам това, което мисля. Знам, че е много трудно за финансовия министър. Но да се ограничава прекомерният ръст на доходите, е правилно по време на криза. То не носи популярност, но е икономически разумно. Това не означава, че нямам критики към икономическата политика. Те са свързани с липсата на добра визия за икономиката. България не само че не привлича нови инвестиции, но и прогонва стари, които се изтеглят. Всеки човек, а за действащите министри това важи на квадрат, би се радвал да имаме по-високи заплати и пенсии. Но те не трябва да се раздават изпреварващо, а първо да се изработят.

Източник: в. Стандарт