Миналата седмица националната статистика оповести данни за пазара на труда през първото тримесечие, изчислени според широко признатата методология на Международната организация на труда (International Labour Organization).

Счита се, че тази методология мери безработицата и заетостта по-точно, тъй като тя е базирана на директни анкети сред населението (т.е. представителна извадка), в която индивидите се питат дали работят или са полагали платен труд през предходните няколко седмици, ако не работят - търсили ли са активно работа през предходните седмици, биха ли работили, ако им се предложи работа и т.н.

В резултат от тези анкети се изчислява работната сила и нейните два компонента - безработни и заети, както и броят на тези извън работната сила, т.нар. икономически неактивни лица, към които се причисляват и обезкуражените. Последните са безработни, които са се отказали да търсят активно работа, тъй като не вярват, че ще намерят, се казва в коментар на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Колкото и да не му се вярва на министъра на труда Тотю Младенов, безработицата според тримесечните анкети на НСИ продължава да расте на годишна база: от 10,2% през първите три месеца на 2010 г. до 12,1% за същия период тази година (във възрастова група 15-64). Единствената хубава новина е, че темпът на приръст на безработицата на годишна база се забавя за 2-ро поредно тримесечие.

Огледално на данните за безработицата, заетостта показва обратния тренд: продължаващ спад, който, обаче, прогресивно се забавя за 4-то поредно тримесечие. Заетостта при лицата на възраст между 15 и 64 години се свива до 57,3% за първото тримесечие на 2011 г. спрямо 58,8% година по-рано. Коефициентът на заетост във възраствата група 20-64, за който сме заложили цел от 76% през 2020 г. по Националната програма за реформи, достига 62,6% през първото тримесечие.

Интересно би било да се проследи как се движат заетостта/безработицата, от една страна, и икономическият растеж, от друга. Видно е от графиката по-долу, че в началото на кризата заетостта реагира мигновено, а безработицата - с лаг от само едно тримесечие, на спада на БВП на годишна база. Докато БВП започва да спада от 1-вото тримесечие на 2009 г. , коефициентът на заетост спира да расте (ръст от 0,0 процентни пункта) още през същото тримесечие, и започва да пада от 2-рото тримесечие на 2009 г. нататък. При безработицата също имаме обръщане на тренда и начало на покачване от второто тримесечие на 2009 г. нататък.

Този почти мигновен ефект на заетостта и безработицата към спада на реалния БВП за съжаление не се наблюдава при излизането от кризата. Официално, според данните за реалния БВП, българската икономика е започнала да се възстановява от 2-рото тримесечие на 2010 г., докато заетостта все още продължава да спада, а безработицата - да расте.

Какво показва опитът на еврозоната и останалите страни от ЕС? Там по същия начин заетостта реагира с около 1 тримесечие забавяне в началото на кризата. Интересното, обаче, е че безработицата показва незабавна реакция в ЕС-27 (т.е. започва да се увеличава още от 4-тото тримесечие на 2008 г. заедно със спада на БВП), а дори и изпреварва реакцията на БВП с едно тримесечие в еврозоната. При излизането от кризата, обаче, може да приемем, че имаме лаг от цели 4 тримесечия както за широкия ЕС, така и за еврозоната. Кризата в ЕС и еврозоната беше официално преодоляна от първото тримесечие на 2010 г., докато за заетостта виждаме по-сериозно повишение от 1-вото тримесечие на 2011 г.

Ако съдим по данните за пазара на труда и ръста на БВП в еврозоната и ЕС, можем да очакваме обръщане на негативния тренд на българския пазар на труда не по-рано от второто тримесечие на 2011 г. Всички останали приказки, че видите ли, отдавна безработицата се свива (на базата на регистрирани безработни или просто собствен усет за нещата) не следва да се приемат на сериозно, колкото и да ни се иска.

Източник: Институт за пазарна икономика