Търговия с дългове в интернет обмисля бизнесът. Разработването на онлайн пазар за борчове на фирми е идея на Българската стопанска камара. Например дружество, коeто има несъбрани вземания от 1 млн. лв., може да ги продаде на трета страна за 500 хил. лв.

Така фирмите могат да си осигурят свеж ресурс и да се отърват от просрочените си задължения. За купувачите пък изгодата е да съберат оставащата сума или да влязат в управлението на фирмата, продаваща дълга.

За да се разработи подобен пазарq обаче е нужно да се гарантира достоверността на данните. Обявените задължения ще трябва да се доказват с договори, фактури и др. Това обясни пред "Стандарт" Камен Колев, зам.-председател на БСК.

Към момента интересът към подобен пазар е главно от страна на купувачите. Интересите им са различни - от регионална насока към химическа промишленост, допълни Колев. Разбира се, интересът към дълговете се определя и според активите на фирмите, които ги продават.

По последни данни на Камарата корпоративният дълг е в размер на около 160 млрд. лв., като сумата обхваща само нефинансовия сектор. Това е над два пъти повече от брутния вътрешен продукт на страната.

В ЕС съотношението корпоративен дълг към БВП е 1.37 към 1, а в САЩ - 1 към 1. От тези 160 млрд. около 100 млрд. лв. е междуфирмената задлъжнялост. Просрочените дългове на компаниите пък възлизат на около 40 млрд. лв., или 40%.

Най-проблемни остават дълговете в сектора на строителството и услугите. В същото време собственият капитал на фирмите е с 60% по-малък от размера на дълга. Това говори за декапитализация на компаниите, коментира Колев.

Той препоръчва бързо решение на проблема с просрочията, като може да се прибегне до арбитражни клаузи в договорите. Така при възникване на спорове между страните те ще могат да се разглеждат и решават по бърза процедура.

Очаква се скоро да бъде транспонирано европейското законодателство, което ще забрани на държавата да се разплаща с бизнеса със закъснение. Към момента държавата и общините дължат на фирмите над 400 млн. Ако тези средства се изплатят, междуфирмената задлъжнялост ще се свие с 10 до 20 млрд. лв., обясни още зам.-председателят на БСК.

Той допълни, че по отношение на единния регистър с длъжниците е нужно да се гарантира търговската тайна и да не се поддържа от държавни структури. Държавата не би трябвало да се меси в междуфирмената задлъжнялост, а и достъпът на чиновници до подобна информация крие рискове, категоричен е Колев.

Източник: в. Стандарт